Петък, 7 август 2026 | Хасково Незначителна облачност 31°
Негър - шахматист!
Бисери 3,451 прегледа
Следващ →

Още вицове

Двама приятели си говорят. - Можеш ли да си представиш! Вчера видях жена ми под ръка с някакъв мъж! - Сериозно? И какво каза тя? - Е, аз се скрих! Нали съм в командировка! Междуселски автобус. Баба сяда зад шофьора и поръчва: - Момче, да се обадиш, когато стигнем до Попица! - Бъди спокойна, бабо! Автобусът се кламбичка час, два, три... По едно време бабата побутва шофьора: - Много ли има още до Попица? Шофьорът с ужас разбира, че е забравил. Тегли на ум една, върти волана, кара петдесет километра в обратната посока. - Ето ти бабо, Попица. Слизай! - Ама аз не съм за Попица! - ??? - Дъщеря ми каза като я наближим, да си изпия хапчето! Матрицата. Зион, последният човешки град. Влиза Нео в столовата, вижда забърканата му каша, оглежда се и пита: - Кой пак ми е скрил лъжичката? - Нео... - подхваща с досада Морфей, - ...кога ще разбереш, най-сетне, че лъжичката не съществува?! Корупцията е толкова голяма и мощна, че създаде политическа партия "Ред, Законност и Справедливост" специално за нейните си нужди.... При насъпилото положение в България, Иванчо взел та умрял от глад. Явил се той пред вратите на рая. Сам Господ му отваря. - Господи, Иванчо съм от България. Мисля, че водих праведен живот та се явявам тука. - Да Иванчо, за тука си. Влизай. И тъй като било по обед, Господ го пита: - Сигурно си гладен, ще хапнеш ли с мен? - Ами да, защо не. Отворил Господ една рибена консерва, седнали на един камък и яли. Докато яли, гледа Иванчо долу в ада, ония ми ти пичове нагъват пържоли, пият вино, музика и мацки, с една дума - купон. На другия ден на обед, пак същата история. На третия ден след като нагъвали пак консерви а ония долу печено прасе, Иванчо се осмелил и запитал: - Господи, извинявай ама каква е тая работа, ние тук уж в рая, пък караме на сухоежбина, а ония долу пируват. - Иванчо, какво да ти кажа, не си заслужава да готвя само за двама души.
Реклама — Зона 3 (728x90)

Всичко, което е неразбираемо, не значи, че не съществува. - Блез Паскал