Двама мъже седели в дъблински бар, когато единият се обърнал към другия и казал:
- Виждаш ли оня приятел, ей там? Не ти ли прилича на мен?
Мъжът отишъл при своя двойник и заявил:
- Извинявай, обаче не мога да не забележа, че си приличаме като две капки вода.
- Прав си, наистина си приличаме.
- Откъде си?
- От Дъблин.
- И аз.
- На коя улица живееш?
- На Килфойл Роуд.
- На Килфойл Роуд ли? И аз живея там. На кой номер?
- Седемдесет и шест.
- На седемдесет и шест? Не вярвам на ушите си. Как се казват родителите ти?
- Джо и Кити.
- Джо и Кити. Невероятно. Моите също.
В този момент барманите се сменили.
- Нещо да се е случвало? попитал новият барман.
- Нищо отвърнал старият. А, освен че близнаците Мърфи пак са пияни.
Учителката пита Иванчо:
- Какво получаваме от офцата, Иванчо, освен мляко?
- Вълна, разбира се.
- Какво се прави с вълната?
- Не знам, госпожо.
- Как така не знаеш? Палтото ти от какво е направено?
- От палтото на тати.
Забелязал съм, че дори хората, които твърдят, че всичко е предопределено и ние нищо не можем да направим, за да го променим, дори и те се оглеждат преди да пресекат улицата .-Стивън Хокинг