Имало едно време една блондинка. Тя имала два коня, но не можела да ги различава. За това един ден блондинката отишла при своята съседка за съвет.
- Сложи някакъв белег на ушите им - казала съседката.
На следващият ден обаче блондинката отново отишла при съседката си и казала:
- Вчера сложих белег и на двата коня и сега пак не мога да ги различа един от друг.
- Тогава отрежи опашката на единия кон малко по-къса от опашката на другия.
На следващият ден блондинката пак потърсила съвет:
- Пак направих това, което ми каза, но днес опашките и на двата коня са еднакво дълги и пак не мога да ги различа един от друг!
- Ами, тогава измери ги - може би единият кон е малко по-висок от другия - предположила услужливата съседка.
- Ти си права - черният кон е по-висок от белия!
Иванчо имал съученик Пешко, който нямал уши. Бащата на Пешко все се оплаквал на родителите на Иванчо, че той постоянно се подиграва на сина му и момчето става от ден-на ден по-зле. Иванчовият татко го предупредил, че ако разбере, че той се е подигравал на Пешко, ще яде голям бой. Иванчо отива на училище, среща Пешко и го пита:
- Мараба Пешко, как си с очите?
- Ами, добре съм - му отговаря той.
- Добре, а след 10 години как ще си с очите?
- Ами, пак добре.
- Добре, а след 50?
- Е, евентуално ще сложа очила.
Иванчо снисходително го помилвал по главата и му казал:
- Къде бе приятелю? Къде ще ги сложиш тия очила?!?
Замислете се за някой ден, от който сте наистина доволни в края. Това няма да е ден, през който сте се шляли, без да вършите нищо. Това ще е ден, през който сте имали страшно много неща за вършене и сте ги свършили всичките! - Маргарет Тачър