На вратата се звъни. Жената отваря. Срещу нея - млада девойка:
- Извинете, съпругът ви вкъщи ли си е?
- Не, няма го.
- Дойдох да му върна носната кърпичка, ето заповядайте, предайте му я.
- Нещо сте била настинала и той ви е дал кърпичката си, така ли?
- Не, просто малко си поплаках след това...
- Скъпи, мама ще ни дойде на гости.
...тишина.
- Само за две-три седмици.
...тишина.
- Нали нямаш нищо против?
...тишина.
- Знаех си, че няма да имаш.
...въздишка.
- Ама няма нужда да ми крещиш!