20 °C
Отново настъпи годината на поредното животно...а така ми се иска да си поживея човешки.
Бисери
3,102 прегледа
Следващ →
Още вицове
- Ние сме представители на най-древената професия. Спим за пари.
- ???
- Охрана сме...
Последните думи преди злополуката...
...на Тарзан:
- Кой намаза лианата с маслооооо?
...на човека до шофьора:
- В дясно е свободно!
...на пощенския раздавач:
- Добро кученце!
...на учителя по химия:
- Този опит е напълно безопасен!
...на електротехника:
- Да, бушонът е изключил!
...на инструктора:
- Паркирайте, моля, до стената на кея!
...на парашутиста:
- Скапани дюшеци!
...на занаятчията:
- Това би трябвало да е здраво!
...на капитана на подводницата:
- Тук трябва малко да се проветри!
...на китоловеца:
- Този се хвана на куката!
Високо в планината малко селце, сам там живее столетникът дядо Гошо, който се слави със завидно здраве и нестихващ интерес от страна на жените към него, въпреки преклонната му възраст. Пристига Ани Цолова от Бтв да интервюира дядо Гошо на живо в ефир за сутрешния блок.
- Дядо Гошо, като жена ще ти задам първия ми малко провокационен въпрос, не се смущавай, цяла България те гледа в този ранен час! На какво се дължи този огромен интерес на жените към теб, та ти си на 100 години? С какво ги омагьосваш?
- И аз не знам, моето момиче - отговаря дядото, като нервно си облизва веждите с езика...
Млад мъж гостувал в чужда къща и много му се искало да съблазни красивата осемнайсетгодишна дъщеря на стопанина, но му било съвестно. Все пак, обаче не успял да издържи и една нощ се промъкнал в стаята й. Пуснал в сила всичките си съблазнителни умения, а момичето започнало да му говори:
- Престанете, или ще извикам баща си!
Мъжът обаче не преставал и момичето пак го предупредило:
- Престанете, защото наистина ще извикам баща си!
Най-накрая обаче отстъпила и сама не можела да се насити. Любовникът дълго се трудил, но най-накрая изнемогнал и се проснал на земята. Но момичето не се отказвало и продължило с ласките си, тогава мъжът не издържал и й казал:
- Престани, защото ще извикам баща ти!
Предприсъединителен фолклор
Дядо и внуче
хайдушка балада
Я надуй, дядо, кавала,
след теб да викна, за запея,
че какъвто ни е хала -
живота стана епопея!
Да пея, дядо, и да плача,
за миналото наше, славно,
когато имахме водачи
и живеехме нормално.
След туй, дядо, какво стана?
Сякаш чума ни налегна -
слезнаха ония от балкана,
работата се затегна.
Кешким, да бяха си стояли
по върхове и по чукари
и още мандри те обрали
преди да станеме “другари”.
Мина се какво се мина,
друга напаст ни налегна -
както мислеха мнозина:
демокрация ненагледна!
Свириш, дядо, кавал плаче,
плаче жално и нарежда:
“демократа” имот влачи
и народната надежда.
Де да беше в турско време,
всеки би викнал: “Обира!”
Но сега си кротко дреме,
щото се “приватизира”.
Свири, дядо, да възпеем
и най-новата управа,
че дордето ний немеем,
тя ни дои като крава.
Няма, дядо, харамии,
липсват и воеводи,
всеки в дупката се крие -
дебне за изгоди.
Всенародната дружина
вкупом, дядо, се спомина!
Хубаво е човек да има крайна цел, към която да върви, но важното в крайна сметка си остава пътуването. Урсула Ле Гуин
