Перничанин влиза в магазин в
София, спира пред щанда с ризи и
започва да разглежда.
- Нещо за Вас, господине? - пита
продавачката.
- Искам една люлякова риза.
Продавачката оглежда щанда, вади
една лилава риза и му я подава.
- Не искам лилава, искам люлякова.
Продавачката се сепва, обръща се
назад, изважда една цикламена
риза и я подава.
- Ти майтап ли си правиш с мене?
Дай люлякова риза!!
Продавачката подава всякакви
цветове и накрая, след всички
неуспешни опити заявява:
- Съжалявам, господине, люлякови
ризи нямаме.
- Как да немате, като ги виждам.
- Къде са?
- Ей ги там, ма! - сочи оня към
купчина бели ризи.
- Но те са бели!?!!
- А, к`во , бел люляк нема ли?
Върви си Зайо Байо из гората и изведнъж какво да види
- в храстите оставена една пушка. И решил Зайо да си прави майтап с животните в гората. Скрил се зад един храст и зачакал.
Не минало много време и по пътеката се задала Баба Меца. Зайо изскочил и изкрещял:
- Бабо Мецо, горе ръцете или ще стрелям!
Баба Меца направо се разтресла от страх, вдигнала си ръцете и почнала да трепери. Зайо Байо я погледнал и му дожаляло. Свалил пушката и казал:
- Бабо Мецо, пошегувах се! Не се страхувай! Ето, свалям пушката, не се безпокой...
Баба Меца го погледнала, ядосала се, приближила се до Зайо, хванала го, направила го на топка, навряла си го в гащите и казала:
- Щом се шегуваш така, на ти сега да видиш как ти миришат шегичките!