В един блок на първия етаж живял професор по математика, а на втория, точно над него негов студент. Професорът обичал да си ляга рано, а младежът по ранните сутрешни часове. Имал си и ритуал - тръшвал се на кревата си, събувал си обувките и ги хвърлял със замах в двата противоположни ъгъла на стаята. Всичко това ужасно притеснявало професора и той не можел да спи спокойно. Затова взел мерки. Срещнал студента и го помолил да не си хвърля така обувките. Младежът се извинил и се разделили. Прибрал се студентът все тъй късно същия този ден, тръшнал се на леглото и хърлил лявата си обувка. После се сетил какво е обещал и съвсем внимателно поставил другата на пода. След половин час от долу се чува глас:
- Хвърли и другата, че да заспя спокйно!
В трамвая седи бабичка. До нея стои слаб, изтормозен студент.
- Що си такова слабичко, бе момче? - пита бабичката.
- От много учене, бабо! - отговаря студентът.
- Да, ама сигурно си отличник?
- Ами, не съм никакъв отличник!
- Добре, добре, дай си тука наметката, че като те гледам, сигурно и тя ти тежи....
- Това не е наметка, бабо... Това е колегата ми, а виж, той вече е отличник...