А. Перес:Надеждата е последната утайка, която изпиваме от дъното на горчивата чаша. Отива един дядо на лекар и му казва: - Значи, сутрин като стана, опъвам първо бабата, от там комшийката, и отивам за хляб. Там, докато чакам на опашката опъвам хлебарката. - Браво бе, дядо! - казал лекарят. - После, на път за вкъщи опъвам пощаджийката и комшийката от другата страна. Обядвам, пак бабата, отивам за пенсията, там чуквам касиерката, от там в поликлиниката, лекарката и сестрата, вечерям и пак бабата и си лягам. - Мале, мале дядоооо - блещи се лекарят. - И това от кога така? - Ами чедо, ако може от утре - казал дядото. Eдин човек влиза в някаква тоалетна. Сяда на седалката и чува глас: — Здрасти! — Здрасти! – отговорил неуверено. — Как си? — Добре съм… — Какво правиш?!? — Ами… опитвам се да се изсера… – отговорил малко смутено — Айде, ще те оставям, че един тъпанар от съседната тоалетна ми отговаря, после ще ти звънна. Малко момиченце плаче в аптеката: - Мама ме прати за лекарство, а аз забравих името му. Нещо кратко беше..Просто..Помня само, че в състава си имаше хидроксиметиламинтрифенилацетат... - Вярно ли, че вчера са те обрали? - Аха, часовника,GSM-a и портфейла. - Нали уж ходеше винаги с пистолет?! - Да, добре, че не го намериха.