Така се случило, че един ден Гонзо умрял и се оказал пред райските порти. Почукал той и от вътре св. Петър попитал:
- Кой чука?
- Георги.
- Кой Георги? - отвърнал с недоумение светеца.
- Ами Гонзо, бе!
- …
- Георги Иванов - Гонзо!
- А-а-а, Гонзо ти ли се бе мойто момче. - зарадвал се св. Петър. - Извинявай, не очаквах да уцелиш вратата.
Седят си две змии и едната пита другата:
- Абе, ние отровни ли сме?
- Ами незнам, защо питаш? - отговорила другата.
- Много е важно, трябва да ми кажеш!
- Не знам, защо е толкова важно?
- Абе прехапах си езика.