Висше училище организира пътуващ научен семинар до Барселона. Половината от участниците са преподаватели, а другата половина - членове на семействата им - деца, съпруги, съпрузи, баби, дядовци. Разноските се поемат от училището. Възмутена преподавателка, непоканена да участва в мероприятието, пита:
-И как роднините ще се включат в семинара?
-Що за въпрос? - й отговаря един от участниците. А кой ще бъде слушател?
Върви човек през пустинята и умира от жажда. Насреща му бедуин.
- Вода... Вода... - едва произнася човекът.
- Нямам вода - отговаря бедуинът, - но продавам вратовръзки. Искаш ли?
- Не.
Продължил да пълзи нататък човекът и гледа друг бедуин.
- Вода... Дай вода...
Бедуинът:
- Нямам вода, но продавам вратовръзки. Искаш ли?
- Не...
С последни сили човекът продължил през пустинята и изведнъж пред него се появил оазис. Щастлив, че е спасен, нещастникът се насочил към портата, но в момента, в който влизал, пред него изскочил въоръжен страж и му казал:
- Съжалявам, без вратовръзки не пускаме!