из "Червената шапчица", Лоис Макмастер Бюджолд
Изведнъж по тялото му преминаха конвулсии и вълкът се замисли болезнено: "Това ли е моето призвание, моята съдба, моята болка, моята диагноза. Спри, не сега, недей отново…"
С изпотени лапи Вълкът събра остатъците от своята чест и трескаво почука на вратата.
Иванчо закъснява за час. Влиза в класната стая и без да каже дума си сяда на чина. Учителката:
- Иванчо, излез и влез както трябва!
Иванчо, тръгва към вратата и мърмори:
- Аз к`во, да не съм Windows...