Червената шапчица, Максим Горки
I Вариант:
Стаята на бабата беше стара и нечиста. Стъклата на прозорците, вече мътни от старост, бяха гъсто оплюти от мухите. Бабата, стара и сива като своя дом, се вдигна сред дрипавите си завивки и погледна с уплашени сълзящи очи вълка.
- Здравей, Никитишна - поздрави с мазен глас той.
II Вариант:
Щом видя вълка на прага, тя се изправи - силна, смела кат богиня - се загледа в него с изпепеляващ огнен взор. Зърнал този огнен поглед, звярът с ужас си помисли, че таз баба е тъй смела, затова, че е Човек.
- Какво искаш, сиви вълко? - каза Бабата безстрашно и понеже бе Човек, думите й прозвучаха гордо.
Имало състезание за най-силно куче. Всички водели силни породисти кучета, само един довел едно гърчаво куче и всички му се смеели, но в първата битка гърчавото куче било срещу едно яко куче.
Якото куче все скачало, премятало се, а гърчавото седяло и го гледало, а собственика като казал "Спасе дръж" и гърчавото го захапало за врата и то умряло и така три двубоя Спас все побеждавал.
Един попитал собственика какво е това куче, а той му отговорил:
- Ами баща ми се върна един ден от лов в Африка с един лъв и от тогава бой, глад, стригане, бой, глад, стригане...