Госпожата на класа на Иванчо дала домашна да се напишат осем цвята, оприличени на нещо. Марийка като съвестна ученичка си написала домашното на компютъра и го изпринтила готово за другия ден.
1. Снежно бяло
2. Лимонено жълто
3. Тревно зелено
4. Алено червено
5. Небесно синьо
6. Орехово кафяво
7. Бебешко розово
8. Гарваново черно
Но понеже Иванчо го домързяло да напише домашното сам и помолил Марийка да му го изпрати по скайп да си го принтира да не е без домашно. Тя му го изпратила, но при нагласянето в листа от програмата в текста станала лека грешка, всяка първа дума отивала на долния ред, но Иванчо изобщо не забялязал.
На другия ден учителката поискала домашното на Иванчо и ето какво и представил той.
1. Гарваноево бяло
2. Снежно жълто
3. Лимонено зелено
4. Тревно червено
5. Алено синьо
6. Небесно кафяво
7. Орехово розово
8. Бебешко черно.
Един ден малкият Иванчо закъснял за час. Отворил тихо вратата на класната стая, погледнал - учителката била с гръб към него и се промъкнал пълзешком до чина си. Тъкмо седнал и учителката се обърнала, видяла го и му казала:
- Иванчо, баща ти така ли влиза вкъщи - тихо и с пълзене? Я излез и влез, както го прави баща ти.
Излязъл Иванчо и след малко вратата се отворила с шут, появил се той с димяща цигара в устата, треснал вратата, извадил цигарата от устата си, загасил я на пода и креснал:
- Е, скъпа, не ме очакваше, нали?