Моята изповед:
Сьжалявам че баша ми не е мутра!
Сьжалявам че не живеем в кьща в бояна!
Сьжалявам че нямаме SL-500!
Сьжалявам че родителите ми са разведени!
Сьжалявам че уволниха баща ми от работа!
Сьжалявам че ми дават по 2лв. на ден!
Сьжалявам че не си купувам маркови дрехи!
Сьжалявам че вече няма да тренирам понеже нямям пари да си платя таксата.
Сьжалявам че не мога да си купя нов G.S.M!
Сьжалявам че трябва да се ограничавам в разговорите!
Сьжалявам че понякога отказвам да отида на рожденните дни на прияте ли те си понеже сърце не ми дава да поискам пари от татко!
Сьжалявам че няма да си празнувам абитюренския бал!
Сьжалявам че когато искам да си купя нещо трябва да спестявам от джобните си 2 лв.!
Сьжалявам че има хора които цял живот са били богати!
Сьжалявам че сьм се родила!
Сьжалявам че живея в Бьлгария!
Свечерявало се, Манго и Айшето се прибирали от коситба. Цял ден косили люцерна и Манго изморен легнал в каруцата да спи и дал на Айшето да кара. По едно време Айшето вика:
- Манго, Манго, абе един моторист без глава ни изпревари.
- Абе я карай там и не ме занимавай с глупости, че като стана само на безглави мотористи ще ми станеш.
Обаче след десетина минути Айшето пак се развикала:
- Манго, Манго, абе един моторист без глава ни изпревари пак.
- Ей, че глупава жена, я да ме оставиш да спя, че като стана!
Но след няколко минути Айшето пак почнала да дърпа Манго:
- Наистина бе, Манго, пак ни изпревари един моторист без глава.
Манго станал ударил и два шамара и взел той юздите да кара каруцата. Но след малко и той видял някакъв моторист без глава да ги задминава. И се развикал:
- Абе Айше, пак си забравила косата да стърчи от каруцата.