Ето как си представям кучетата, когато лаят през нощта:
КУЧЕ 1: ХЕЙ! Аз съм куче! Има ли други кучета наоколо?
КУЧЕ 2: Да! Аз също съм куче!
КУЧЕ 1: Супер! Аз съм куче и ям храна!
КУЧЕ 2: Аз също ям храна! Имаме толкова много общи неща помежду си!
КУЧЕ 1: Акаш ли? Аз акам!
КУЧЕ 2: И аз също!
КУЧЕ 1: Аз имам хора! Имаш ли хора?
КУЧЕ 2: Да! Имам! В момента спят!
КУЧЕ 1:Наистина ли?! Моите хора също спят!
КУЧЕ 2: Хайде да изпеем една весела песен за нашите спящи хора!
КУЧЕ 1: Хайде! Да започваме!
*започва адско виене*
Оптимист и песимист седят в парка. Песимистът вика:
- Абе дай да идем някъде на закрито, тука ще вземе да ни се изсере някоя птица на главите.
Оптимистът:
- Ей, ама все за такива неща се сещаш! Гледай по-весело на живота де!
След малко наистина минала една птица и им се изсрала на главите. Песимистът:
- Казах ли ти аз, че така ще стане!
- Ама гледай по-оптимистично на нещата де, можеше и по-зле да е!
- Какво например?
- Ами само си представи, ако и слоновете можеха да летят!