Една жена разказва: "Изведох мъжа ми по магазините. Обикаляме почти два часа. Той пита с надежда":
- Може ли вече да се прибираме?
- Не - казвам - малко сме пазарували.
- Как така? Не е ли достатъчно?
С въздишка обяснявам:
- Виж сега, на теб ти купихме боксерки, бански и нова игра. А на котенцето (това съм аз) - само костюмче (не много скъпо, но въпреки това - 20 пъти повече от всичко купено за него). А за да е честно трябват още 2 неща. Искам рокличка и панталонки...
На двора играят момченце и момиченце. Момченцето казва:
- Гледай, аз имам лопатка.
- Аз пък имам кофичка.
- А аз имам камионче.
- Аз пък имам кукличка.
Момчето си сваля гащите, показва си бубата и казва:
- А виж пък аз какво имам!
Момичето си поглежда в гащите, вижда, че няма нищо и отива да се оплаче на майка си.
На другия ден протича следния диалог:
- Гледай, аз имам лопатка.
- Аз пък имам кофичка.
- А аз имам камионче.
- Аз пък имам кукличка.
Тук момчето отново си сваля гащите.
- А виж пък аз какво имам!
- Много важно. Мама ми каза, че като порасна, ще имам сто такива...