Първият ден на Мохамед в училище
— Как се казваш?- пита учителката.
— Мохамед.
— Ти вече си американец- реплекира учителката- Така, че отсега ще се казваш Къртис.
Мохамед се прибира след училище вкъщи и майка му пита:
— Как мина първия учебен ден, Мохамед?
— Моето име вече не е Мохамед. Сега съм американец и името ми е Къртис.
— Искаш да опозориш семейството ли?- ядосано казва майка му- Нима се срамуваш от родителите си, народа си, религията си? Засрами се! – след което го набила и се обадила на баща му да се оплаче.
Прибрал се бащата от работа бесен и той го набил.
На следващия ден Мохамед отива на училище и учителката, виждайки синините по него, пита:
— Какво се е случило с теб Къртис?
— Накратко госпожо, след пристигането ми в Америка, бях атакуван от двама араби.
Жените отговарят:
М: Къде си била през целия ми живот?
Ж: Криех се от теб.
М: Не сме ли се виждали някъде преди?
Ж: Да, затова вече не ходя там.
М: Свободно ли е мястото?
Ж: Да, и моето ще се освободи, ако седнете.
М: У вас или у нас?
Ж: И на двете места. Ти отиваш у вас, аз у нас.
М: Как предпочиташ яйцата за закуска?
Ж: Неоплодени.
М: Тялото ти е като храм.
Ж: Съжалявам, днес няма служба.
М: За теб бих отишъл на края на света.
Ж: И би ли останал там?
М: Уморена ли си тази вечер? Защото си мислех за теб цял ден.
Ж: Разбира се, се съм уморена, (кратка пауза с невинна усмивка) уморена съм от глупостите ти.