На Червената шапчица й дошъл първия цикъл...
Върви си тя през гората, носи храна на баба си и плаче. Насреща й - Вълкът.
- Защо плачеш, Червена шапчице? - попитал я той.
- Защото кръвта ми изтича - плаче и подсмърча тя.
Вълкът рекъл:
- Дай да видя от къде изтича, та ако мога, да ти помогна.
Съгласила се тя, дала му да погледне...
Гледал вълкът, чудил се, па рекъл:
- Аз, Червена шапчице, не съм кой знае какъв лекар, ама работата е много зле. Мен ако питаш, някой ти е откъснал топките ...
Не се стремете към красотата, тя може да ви измами, не се стремете към богатството. Стремете се към някой, който ви кара да се усмихнете, защото е нужна само една усмивка, за да превърнете мрачната нощ в светъл ден.