Двама чукчи ловували и на брега на океана убили един морж.
Хванали го за опашката и го замъкнали към селото. Бивните му обаче заоравали в снега и се дърпало много трудно.
След известно време насреща им се задава един бял ловец.
- Здравейте, чукчи.
- Здравей, бели ловецо.
- Гледам хванали сте морж.
- Хванахме, обаче бивните му рият в снега и е много труден за дърпане.
- Ами че хванете го откъм бивните и ще е доста по-лесно.
Послушали го чукчите, хванали моржа за бивните и завлякли.
Вървяли, вървяли и единия се обадил:
- Ей-и-и, туй белия човек - умен човек. Глей сега колко е по-лесно!
- Лесно, лесно - казал другия - ама на, пак се върнахме до океана.
Един индианец си вървял през пустинята. Гледа, две релси. Вървял по тях, вървял, и по едно време срещу него се задава нещо огромно, пищи, пуши и вдига пара. Индианецът застанал гордо разкрачен срещу приближаващия железен кон, въртейки ласото си над главата. Железният кон се приближавал, приближавал и...
...и след един месец индианецът идва в съзнание в шатрата си. В този момент откъм огнището се чува фущене и пищене, индианецът скача, грабва томахавката си и прави врящия чайник на стружки, след което се обръща към сащисаната си жена и мъдро казва:
- Тия трябва да се унищожават още докато са малки!