Един линуксаджия умрял и се явил при свети Петър. Свети Петър разгърнал книгата, потърсил и казал:
- Не, ти не си за тук, ти си за ада.
Изведнъж изкочили едни черни дяволи и замъкнали специалиста надолу. Навлезли в ада и минали девети кръг, осми кръг, седми... Линуксаджията изплакал:
- Ама къде ме водите, бе?
- Спокойно, ще видиш. – отговорили дяволите.
Минали шести, пети и все по-навътре. Линуксаджията извикал:
- Ама толкова ли съм грешен, бе?
Дяволите казали:
- Спокойно, ще видиш.
Стигнали до центъра на ада. Там самият сатана седял пред един компютър. Като видял това, линуксаджията проплакал:
- Леле, сега какво ще ми правите?
Сатаната казал:
- Нищо няма да ти правим. Сядай и ми оправи джентоото.
Линукс специалистът учудено попитал:
- Ама нали това е адът?
- Какъв ад, бе, това е дипендънси хел! – отговорил сатаната.
Имало едно време един цар. Той имал 3 дъщери. Дошло време да ги жени, но не знаел за кого.
Извикал първата и й казал:
- Дъще хвърли тая пръчка и кадето падне там ще се ожениш.
Хвърлила тя пръчката и паднала при най-красивия принц. Оженили се.
Извикал втората и й казал:
- Дъще хвърли тая пръчка и кадето падне там ще се ожениш.
Хвърлила тя пръчката и паднала при най-богатия принц. Оженили се.
Извикал третата и й казал:
- Дъще хвърли тая пръчка и кадето падне там ще се ожениш.
Хвърлила тя ама понеже била малко недагава с едната рака и пръчката паднала в средата на едно блато при една крастава жаба.
- Ех мама му стара такъв ми бил късмета - помислила си тя.
Ама нали знаете приказката - целуваш жабата и става принц.
Хванала тя жабата - целува - няма принц. Пак хваща, пак целува - няма принц. И почнала - целува, целува, целува... и на жабата по едно време й писнало и се обажда с човешки глас:
- Мацка, мацкаааа, много сам омагьосан ще трябва и да духаш малко...