Умрял Анщайн. Среща се на небето с Господ, който му казва: - Ти си най-умния от хората. Заслужаваш да ти изпълня някакво желание. Какво искаш? - Господи, напиши ми формулата, по която си създал света. Господ почнал да пише дълга формула. По едно време Анщайн се обадил: - Господи, имаш грешка. - Да, знам.. - тъжно отговорил Господ. Момиче към приятеля си: - Хайде да отидем на някой ресторант да вечеряме, а после ще отидем у вас и цялата нощ ще правим секс. Той: - Извинявай, но сега са тези дни...не ми е добре, често ме боли главата, въобще не ми е до секс.. Тя(недоумяващо): - Какви дни? Той: - Сесия е, ма! Ти какво помисли? Една кола блъснала Иванчо и той умрял. На другият ден след погребението един негов приятел звъннал до рая да види дали е пристигнал. — Ало, кой е на телефона? — Дева Мария! — Иванчо пристигна ли? — Не, чакаме го още. След един час пак на телефона: — Ало, с кого говоря? — Дева Мария. — Иванчо да е дошъл? — Няма го още. След още един час: — С кого говоря моля? — С Мария. — Аха, значи Иванчо най-после е пристигнал! Граничарското куче си лае, а караваната с наркотиците си върви. - Как се нарича модификацията Трабант кабрио? - Шейна...