- Бранко, защо езикът ти е черен като катран? - Раэлях водката по асфалта... Трима приятели загиват при катастрофа. Естествено попадат на интервю със Свети Петър. Той ги огледал, видял, че са тъжни и решил да ги поободри: — Ей, момчета, я си представете вашето погребение, лежите си в гроба, такива едни нагласени, тържествени, около вас цялото семейство, приятелите. Какво бихте искали да кажат те за вас? Първият: — Ами, добре би било, да кажат – „Той беше добър човек, прекрасен родител, добър доктор, спаси много хора и остави следа в медицината.“ Вторият: — Аз пък бих искал, да кажат – „Той беше великолепен учител, остави трайна следа в душите на подрастващото поколение. Добър мъж, баща и приятел… “ Третият: — Аз пък бих искал всички в един глас да се развикат: „Гледaй, гледай, той мърда!!!“ - Кажи, зетко, какво ще направиш ако случайно падна в реката? - Ще хукна към съседното село за помощ. - Но то е на повече от 20 километра! - За вас, скъпа тъщо, бих бягал и повече... Между съпрузи: - Скъпи, ти трябва да се гордееш с мен! Аз съм интелектуалка. Рисувам, пея, пиша стихове, свиря на китара... - Ти би трябвало да благодариш на бога, че аз мога да готвя... - Как да те позная? - Ще бъда с дънки, висока съм 165 см и тежа 54 кг. - Добре, аз ще бъда със светло яке и ще нося кантар и метър.