Котарак и котка се ухажват в задния двор. Котаракът с копнеж я поглежда и измърква: - Готов съм да умра за теб! Тя се взира в очите му и пита: - Колко пъти? - Скъпи, нали няма да ме зарежеш никога? - казва тя. - Ти пък! Такива, като теб не се зарязват, - мързеливо казва той, после помислил малко и добавил: - Такива, като теб ги застрелват! Краят на света тази година ми се стори някак по-скучен от обикновено... Повелителят Буда напомня, че не трябва да вярваме в нещо, само защото така ни е казано; че не бива да робуваме на преданията, само защото идват от древността; нито на слуховете, като такива; нито на писанията на мъдреците, само защото са ги писали мъдреци; нито на хрумванията, за които предполагаме, че са вдъхновени от Дева (т.е. които ни се струват духовни откровения); нито на умозаключенията, изградени върху несигурни постулати; нито на това, което ни изглежда необходимо по аналогия; нито на произтичащото единство от авторитета на нашите наставници или учители. Ние обаче трябва да вярваме в дадено писание, учение или твърдение, ако то се подкрепя от нашия собствен разум и съзнание. "Затова - казва Той в заключение, - аз ви уча да вярвате не защото нещо ви е казано, a защото се доверявате на собственото си съзнание, и тогава да действате съответно и активно." Червеноармейците хванали един от белите и почнали да го разпитват. След няколко часа Петка докладва на Чапаев: - Нищо не казва, гада! - А вие бихте ли го? - Бихме го. - А в бъчва с вода давихте ли го? - Давихме го. - Хм… Я му дайте да помирише партенките ми. - Е, Василий Иванич, ние да не сме някакви зверове!