- Върви ли търговията, Жак? - О, да! Имам клиентела, която расте всеки ден... - А, какво продаваш? - Дрехи за деца. Блондинка постъпила на работа в офис. Първото нещо, което трябвало да направи, било да донесе кафе. Тъй като искала да се справи много добре, блондинката взела един термос и изтичала до близкото кафене. - Мислите ли, че този термос ще побере шест чаши кафе? - попитала блондинката, когато дошъл редът й. Барманът погледнал термоса, погледнал и блондинката и казал: - Да, май ще побере точно шест чаши! - Чудесно! Дайте ми тогава две къси, две черни и две безкофеинови. Червената шапчица, Максим Горки I Вариант: Стаята на бабата беше стара и нечиста. Стъклата на прозорците, вече мътни от старост, бяха гъсто оплюти от мухите. Бабата, стара и сива като своя дом, се вдигна сред дрипавите си завивки и погледна с уплашени сълзящи очи вълка. - Здравей, Никитишна - поздрави с мазен глас той. II Вариант: Щом видя вълка на прага, тя се изправи - силна, смела кат богиня - се загледа в него с изпепеляващ огнен взор. Зърнал този огнен поглед, звярът с ужас си помисли, че таз баба е тъй смела, затова, че е Човек. - Какво искаш, сиви вълко? - каза Бабата безстрашно и понеже бе Човек, думите й прозвучаха гордо. - При моите съседи в апартамента им има публичне дом. - Откъде знаеш? - Досетих се. Събрах 50 лева - отидох и се досетих. Летище. - Земя, земя! Тук полет 37, снижавам за принудително кацане! Освободете писта! - А кой ме заряза заради Николинка? Летището не приема! - Светле - не се шегувай, горивото ми е на привършване! - Казах ли ти, че ще ми паднеш?!... Падай сега!