Госпожата на класа на Иванчо дала домашна да се напишат осем цвята, оприличени на нещо. Марийка като съвестна ученичка си написала домашното на компютъра и го изпринтила готово за другия ден.
1. Снежно бяло
2. Лимонено жълто
3. Тревно зелено
4. Алено червено
5. Небесно синьо
6. Орехово кафяво
7. Бебешко розово
8. Гарваново черно
Но понеже Иванчо го домързяло да напише домашното сам и помолил Марийка да му го изпрати по скайп да си го принтира да не е без домашно. Тя му го изпратила, но при нагласянето в листа от програмата в текста станала лека грешка, всяка първа дума отивала на долния ред, но Иванчо изобщо не забялязал.
На другия ден учителката поискала домашното на Иванчо и ето какво и представил той.
1. Гарваноево бяло
2. Снежно жълто
3. Лимонено зелено
4. Тревно червено
5. Алено синьо
6. Небесно кафяво
7. Орехово розово
8. Бебешко черно.
Заекът тича из гората. Стига до една полянка, а там вълка се налива - водки, ракии, джин, мастика... всичко на куп!
- Куме, зарежи тая работа! Тръгвай с мен да бягаме за здраве!
Станал вълка и тръгнал да тича и той. Стигнали друга полянка. Там лисицата опънала на един дънер 10 линийки и шмърка. Заекът:
- Тръгвай с нас, Лисо! Остави тия неща! Вредни са!
Послушала го лисицата, тръгнала да бяга с тях. Бягали, бягали, по едно време видели глигана - седнал под едно дърво и си търси здрава вена. Заекът:
- Глиганчо, няма кяр в тая работа, брат. Тръгвай с нас да тичаме за здраве!
Станал глигана и затичал подир тях. В това време, в небето си летели волно две лястовици. Едната питала другата:
- Какво става там долу?
- Какво, заекът пак се е напушил и се ебава с животните...