- Слънце, изморих се, не мога повече. Вече е три през ноща. Хайде да спим.
- Можеш. Хайде още малко.
- Мило, ние се бяхме разбрали за десет.
- Където е десет, там е единайсет. Където единайсет, там е и дванайсет.
- Но аз наистина не мога повече.
- Мога, не мога. Преди свадбата трябваше да говориш "не мога"!
- Не, слънце, хайде да се разберем: още веднъж и край.
- Добре де. Да налепим още една дължина и да лягаме.
Снощи отидох в бара и видях един 75-80 годишен мъж да стой сам самичък в ъгъла и да плаче над един коктейл. Попитах го какво не е наред.
- Имам 22-годишна любовница вкъщи. Срещнах я преди месец в този бар. Люби ме всяка сутрин, прави ми палачинки и фреш от портокал и ми вари прясно смляно кафе.
- Тогава защо плачеш?
- Прави ми домашна супа за обяд и любимите ми кексчета за десерт и ме люби цял следобяд.
- Добре, но защо плачеш?
- За вечеря ми приготвя телешки стек и червено вино и ме люби до 02:00 часа.
- Добре, но защо по дяволите плачеш?!
- НЕ МОГА ДА СИ СПОМНЯМ КЪДЕ ЖИВЕЯ!