Вечер. Проливен дъжд. На вратата на кръчмата "Св. Георги и змеят" чука пътник. Вратата отваря свирепа кръчмарка. Пътникът се обръща към нея с думите:
- Аз съм беден пътник, цял ден съм пътувал, уморен съм и съм гладен, но нямам никакви пари....
Кръчмарката изръмжава зловещо:
- Абе я ходи се... твойта мама...
Пътникът:
- А мога ли да говоря със Св. Георги...
Яхнал Крали Марко коня си Шарколия и тръгнал през гората. Но що да види: дърветата изкоренени, клоните изпочупени... Свило му се сърцето на Крали Марко и си мисли: "Бреее, тук трябва да е вилнял някой голем юнак - и от мене по-голям...".
Върви нататък, стигнал до една поляна: тревата изпотъпкана, цветята смачкани... Свило му се сърцето на Крали Марко и си мисли: "Бреее, тук трябва да е вилнял някой голем юнак - и от мене по-голям..."
Върви нататък, гледа Баба Яга: косата й оскубана, зъбите й избити, изнасилена, лежи и примира. Навел се Крали Марко над нея и я пита:
- Кажи, бабо, кой е тоя голям юнак, дето е вилнял в гората?
Баба Яга отворила насинените си очи, познала Марко Кралевича и му продумала със сетни сили:
- Жив да си ми, баби, какъв си ми хубав, когато си трезвен...