Малката Виктория вече закопаваше дупката под дървото в градината, когато иззад оградата се показа приветливото лице на съседа, достопочтения мистъра Уолтър. Заинтригуван от това, какво прави момиченцето, мистър Уолтър вежливо полюбопитства:
- Какво закопаваш там, малката ми?
- Моята златна рибка, сър, - хлипайки отвърна Виктория, - вече я погребах...
Разчувстван от видяното, мистър Уолтър си позволи внимателна забележка:
- Колко голяма дупка за толкова малка нещастна златна рибка?...
Поставяйки последната шепа земя, Виктория неочаквано притихна, а после обърна към добросърдечния съсед своето изкривено от преживяното лице, извика:
- Това е, защото тя е вътре във вашето шибано куче!
Запознал се един младеж с едно момиче и ето, че вече тя го поканила на гости късно вечерта. Влизат в стаята и започват да се натискат. Тя:
- Ш-шт, по-тихо! Нашите спят. Татко е отдела за масови безредици, мама е полицай.
Младежът си мисли: "Уф, къде попаднах!", но продължил все пак. След малко мацката:
- По-тихо, де! Брат ми е в съседната стая, работи като барета.
Младежът пак си мисли: "Уф, къде се натресох!". Мацката:
- Искаш ли една незабравима нощ!
- Да!
- ПОМОЩ! ИЗНАСИЛВАТ МЕ!!!