Един мъж се напил като мотика, започнал да се клатушка по улиците наляво надясно. Влизал тук и там, навсякъде го гонили. Накрая стигнал до църквата и от 8-мия път уцелил вратата, насочил се към изповедалнята и се настанил в кабинката. След 1-2 минути дошъл отчето, влезнал в съседната кабинкака и казал "Какво те мъчи чадо мое "... Никаква реакция. След няколко подкани и 10 минутно мълчание отчето се поизнервил леко и почукал на дървената преграда, а от другата страна се чуло: "Какво мърмориш постоянно и какво си се разчукал бе... и тука няма тоалетна хартия"
Годината е 1973. След поредният арабо-израелски конфликт, враждуващите страни най-после успели да постигнат едно твърде нестабилно примирие. По установената между зоните на влияние демаркационна линия започнали да се движат въоръжени патрули. Те обикаляли мълчаливо поверените им участъци, като се правели че не се забелязват един друг. Неочаквано на един от ключовите пунктове израелският патрул проявил силен интерес към колегата си египтянин. Той неотлъчно го следвал от своята страна на браздата, вперил в него подозрителен поглед. Египтянинът тактично се преместил, но след като израелецът продължил да го притеснява, той изразил възмущението си с думите:
- Ты чего смотриш, разве египетского солдата не видел?!