Алберт Айнщайн умира и отива на небето. Посреща го самият Господ. — Добре дошъл, Алберт! За нас е чест, такъв велик учен, такава велики формули измислил! Айнщайн казва: — Остави ги моите формули. Аз цял живот чакам този миг, та да видя твоята формула – онази, по която направи човека. Господ се дърпа: — Това са стари работи, нищо интересно няма, какво толкова… След дълго настояване Господ дава на Айнщайн едно смачкано листче. Ученият чете внимателно, по едно време се сепва и казва: — Но, Господи, тук има грешка?! — Е, да де… - У вас кой е глава на семейството? Вие или мъжа ви? - Разбира се, че той! Той е главния изпълнител на всички мои нареждания. Богатото общество е задушило много повече гении, отколкото е отгледало. Седи един програмист в бара. Идва при него една мацка: - Ако искаш да си прекараш хубаво, то аз се казвам Мими... - А ако не искам да си изкарам хубаво, как се казваш? Двама цигани в сладкарница: - Две швепси. - Жълт или бял? - О, няма смисъл!