“Уран във водата от кладенците до Икономическия техникум е имало винаги и сме го знаели още от 70-те години”. Това заявява бившият шеф на обект “Болярово” в “Редки метали” - 83-годишният Георги Грозев. Той отдавна е пенсионер и прекарва времето си на вилата в Кенана. До 1990 година е работил като инженер-геолог, началник на местната структура на “Редки метали”, базирана в Болярово. Ръководел е проучването на урановите находища в района на Хасково.

“Още от 70-те години, преди да направят Бирената фабрика, правиха анализ на водата и установиха наличие на уран. Тогава обаче казаха, че няма нищо страшно, защото превишението на нормата не е голямо”, разказва пенсионираният геолог. “Не знам какво е било превишението, нито пък каква е била нормата тогава”, уточнява Георги Грозев и допълва, че още тогава партията (БКП) не е желаела да се дава гласност на това.

“Десетилетия прекарах в “Редки метали”, проучвал съм урановите находища, пия от същата тази вода от години. Вече съм на 83 и ми няма нищо”, казва той.

“Уранът е много опасен за човека, но когато е в много големи количества. Сега гледам по телевизиите какво се приказва и се ядосвам. Нищо страшно няма. Това не е новина. Знаем го от години, знаят го и повечето хора в Хасково”.

Находището на уран, което е било експлоатирано от “Редки метали”, се намира между Болярово и разклона за Татарево. “Началник на обекта беше Георги Кавръков, той почина. Технологията беше със сярна киселина. Рудата беше на дълбочина 250-300 метра. Наливаше се киселината и с помпи се изкарваше емулсията, която отиваше за обогатяване в Елешница и оттам в бившия Съветски съюз. Оттам се връщаше вече като гориво за АЕЦ “Козлодуй”, разказва възрастният геолог.

Звучи парадоксално, но според него водата с уран – от кладенците на ВиК срещу Финансово-стопанската гимназия, е най-добрата вода за пиене в Хасково.

А най-доброто находище на уран в района се намира в Кенана. “Правили сме сондажи между сегашната ул. “Георги Китов”, (старият път за Бадема) и Болярово и сме установили, че това е най-доброто находище на уран. Но не е разработвано заради близостта до града. Рудата е на дълбочина около 300 метра”, допълва геологът.

Тодор Кръшков