Блондинка и мъж пътуват в самолет. Мъжът решил да се избъзика:
- Искате ли да играем на една игра? Аз ще ви задавам въпрос, ако не познаете ще ми дадете $5, а ако аз не позная аз ще Ви дам.
- А, не не мога, уморена съм.
- Добре де, ако аз не позная ще ви дам $500.
- А не,... е добре хайде.
И така мъжът задал някакъв въпрос, блондинката не знаела и му дала $5.
Дошъл нейния ред:
- Кое е това нещо, което се качва в гората на четири крака и слиза на три?
Мъжът почнал да мисли, мислил, мислил нищо не измислил. Извадил лаптопа и почнал да рови. Но накрая се отказал извадил и й дал $500.
Дошъл негов ред:
- Добре де, какво е?
- Ами, и аз не знам - казала тя и му дала $5.
Блондинки
8,421 прегледа
Следващ →
Още вицове
Селски лекар отива до града, и оставя брат си да го замества.
- Значи, ето ти рициново масло, само с него гледай да се оправяш... - инструктира лекаря брат си.
Прибира се доктора вечерта, и пита:
- Брат, какво стана бе, имаше ли пациенти?
- Да, трима. Първия имаше запек.
- И ти какво?
- Как какво? Дадох му рициново масло, нали така каза?
- Правилно! Какво стана с него?
- Ами вървя бавно и тъжно, изведнъж се усмихна и тръгна да бяга.
- Браво! А втория?
- Разстройство.
- И ти?
- Ами пак рициново масло.
- Олеле! И какво стана с него?
- Ами бяга,бяга, и изведнъж направи кисела физиономия и спря.
- Карай да върви. Ами третия?
- Имаше кашлица.
- А ти?
- Какво аз? Пак му дадох рициново масло.
- И какво стана с него?
- Ами ето го там - в ъгъла. Седи и не смее да се изкашля...
Пиян се събужда през ноща, пипа се доло, брои:
- 1, 2, 3, тука са - си казва той, успокоява се и пак заспива.
Отишъл веднъж Христо Стоичков на хижа в планината. Времето било просто прекрасно - греело приятно топло слънце, въздухът бил изпълнен с неповторимия мирис на гората. В изблик на поетическо вдъхновение, Стоичков казал:
- Ех, каква хубава утрин!
А ехото по навик отвърнало:
- Майката, майката...
Учителката по физика:
- Иванчо, защо когато светнем лампата, първо се вижда, а после се чува?
- Защото очите са по-напред от ушите!
В центърът на София каца златна летяща чиния. Паника сред хората на площада, викове, суета... Излиза Софиянски да посрещне извънземните, отваря се люкът на чинията и излизат едни малки човечета целите в златни дрехи,златни скафандри, златни пръстени и ланци. Посреща ги Стефан с добро, кани ги на вечеря в Шератон - ценни гости все пак. Дошло време да си тръгват, сбогували се, но кметът го глождел един въпрос:
- Извинете, уважаеми марсианци, искам да Ви питам нещо.... Абе, всички марсианци ли сте такива-златни?
-Ааа, не - само арменските марсианци сме такива - излитайки се провикнали те...