Изпит по физика. Влиза първият студент.
- Колега, представете си сега, че пътувате във влак - казва изпитващият. Става ви горещо, какво ще направите?
- Ами ще отворя прозореца. - казва студента.
- Добре, това до какво ще доведе, до намаляване или увеличаване на скоростта?
- До намаляване.
- Грешен отговор, колега, съжалявам - двойка.
Излиза студента и предава на другите. Влиза вторият. И на него изпитващият задава същия въпрос.
- До увеличаване - казва уверено студентът.
- Грешен отговор, колега! Съжалявам - две.
Излиза отчаян студента и предава на следващите. Влиза трети.
- Така, колега, представете си сега че пътувате във влак - казва изпитващият. Става ви горещо, какво ще направите?
- Ами ще си съблека якето - казва студента.
- Добре де, ще ви стане още по-горещо?
- Ами ще си съблека пуловера - хитро пак отговаря студента.
- Добре де, ще се пукнете от жега в купето, какво ще направите?
- Абе от жега умирам, ама не отварям прозореца!
Студентски
3,384 прегледа
Следващ →
Още вицове
Телефонно обаждане в радио Ереван:
- Добър ден, скъпо мое радио. Аз ви се обаждам, за да се оплача. Ние сме много бедно семейство. Всъщност ние сме толкова бедни, че ползваме едно и също бръснарско ножче четирима души. С това ножче аз и баща ми си бръснем брадите, а майка ми и сестра ми си бръснат краката. Кажете, може ли да е по-лошо?
- Всъщност, да - може да е и по-лошо. Можеше с това ножче вие и баща ви да си бръснете краката, а майка ви и сестра ви да си бръснат брадите...
- Тя ме заряза, обвинявайки ме в педантичност и отегчителност. И това след 139 полови акта!
Проверка за нормални в лудницата.
- Сега всички се правете на бомби! - казва лекарят.
- Бум! Бум! Бум! - започнали да викат всички освен един.
Шефът на лудницата заповядал да го освободят.
Като се прибрал в къщи освободеният отваря вратата и казал:
- Бум! Аз съм бомба със закъснител.
Майката пита Иванчо:
— Защо плачеш?
— Сънувах, че училището е изгоряло.
— Не плачи де, това е само сън!
— Плача точно за това…
- Умолявам те, дъще! Не се омъжвай за този човек!
- Но, мамо, няма да е за дълго...