Хасково
- Докторе, страдам от безсъние. - Ще ви изпиша добро лекарство за подоряване на потенцията. -Интересно, и това ще ми помогне по-добре да спя ли? - Не, но затова пък вашето бодърстване ще е много по-приятно!
Професионални 3,007 прегледа
Следващ →

Още вицове

- Срамувам се, че си толкова слаб ученик! - Не съм виновен, татко! В училище ни карат да правим невъзможни неща! - Запомни веднъж завинаги, че няма нищо невъзможно! Момчето изтичва в банята, взема пастата за зъби, изстисква я върху бащиното бюро и казва кротко: - А сега опитай се да върнеш пастата в тубата! Решил Господ, да слезе на земята и да прави добрини. Върви той по улицата, гледа мъж, който плаче горчиво. - Защо плачеш, сине мой? - Инвалид съм аз, не мога да ходя. Погалил му Господ краката, станал човекът и тръгнал по света да възхвалява силата на бога... Продължил напред Господ, гледа жена седи на тротоара и ридае. - Защо плачеш, дъще моя? - Защото съм сляпа по рождение! Погалил я Господ по лицето, тя прогледнала и тръгнала по света да възхвалява силата божия... Продължава напред Господ, гледа малко момченце, което плаче. - Защо плачеш, момченце? - Защото съм нещастен. Така се е случило, че съм се родил и живея в България... И седнал Господ и заридал заедно с него... В нощтта на изборите, развеселен от факта, че вече е депутат бившия кмет Софиянски отива да полее събитието с приятели. На зазоряване пиян-залян се прибира при съпругата си Алиса. Полузаспала, но по своему разярена тя го посреща на вратата на апартамента им. - Пак ли си се напил бе? - крещи тя. - Направил си се на дърво!!! Ела се погледни на огледалото какво представляваш, бе! А Софиянски пита със задоволство: - Ама и по огледалото ли ме дават вече??? Попитали радио Ереван: - Кога пандата от зоологическата градина ще разбере, че огражденията са за нейно добро? Отговор: - Когато прескочи оградата на лъвовете. Госпожата на Иванчо влиза в класната стая и вижда на дъската нарисуван един член. Пита: - Ученици, кой го нарисува? След повтаряне на въпроса няколко пъти Иванчо си признал. - Иванчо, след часовете при мен в кабинета. Влиза Иванчо в кабинета, а отвън съучениците очакват да видят какво ще се случи. Минават пет, есет, петнадесет минути. На двадесетата минута Иванчо излиза целия разрошен, измачкан. Съучениците му го питат: - Какво стана? - Аз казвах ли ви, че винаги има нужда от малко реклама..