Хасково
Върви мъж по пустинята. Допило му се вода, вдигнал глава нагоре и казал: - Господи, как ми се пие вода... Изведнъж небето се разтваря и пред него пада една лопата. Отгоре се чува глас: - Копай! Човекът покопал малко и намерил вода. Напил се той и казал: - Господи вече не съм жаден. Глас отгоре: - Върни лопатата! Върви мъжът нататък. Огладнял и казал: - Господи, колко съм гладен. Отгоре пада лопата и гласът казва: - Копай! Копал малко човекът и намерил храна. Хапнал и казал: - Наядох се! Глас отгоре: - Върни лопатата! Продължил човекът да върви и го ударил нагонът. Казал: - Господи, как ми се чука! Отгоре пада лопата и отново се чува гласът: - Копай! Почнал той да копае, копал час, копал два, след пет часа копане се изправил и казал: - Егати, как си го начуках... Отгоре се чува: - Върни лопатата!
Други 3,170 прегледа
Следващ →

Още вицове

В богато семейство дъщерята била глупава и грозничка. С нея почнал да излиза един младеж. Веднъж майката ги заварила да се целуват и строго казала на младежа: - Надяавам се, че правите това със сериозни намерения? - А вие как мислите? Не е за удоволствие? Пощальон отива при доктора на преглед. Доктора го преглежда и му казва: — Зле си със сърцето. Трябва да ходиш пеш по 5 километра на ден. — Кога, докторе? Преди или след като разнеса пощата? След мощен купон един мъж отива на работа без една ръка. Колегите му естествено се вълнуват: - Кво стана? Къде ти е ръката? - Абе снощи се натряскахме свински - от полунощ нататък всичко ми се губи - и сутринта се събуждам и гледам - на ръката ми спи едно женище - 100 кила и грозна като смъртта! - И кво? - Кво!? Прегризах си ръката, да не я събудя и чупка! - Защо плачеш? - попитал един минувач дете, което плачело на централната улица. - Мама ми даде левче, а аз го изгубих. - Ето ти левче, недей плака. Детето взело левчето и заплакало още по-силно. - Защо плачеш пак? - Защото, ако не бях си изгубила левчето, сега щях да имам две левчета... Двама свещеници отишли на почивка в Хаваите. Те не искали да изпъкват сред туристите и затова се докарали в разноцветни хавайски ризи, бермуди и сандали на бос крак. Тръгнали да се разхождат в тълпата се разминават с ослепителна блондинка по бикини. Тя ги изгледала, прихнала да се смее, но казала учтиво: - Добър ден, отци! Те останали като гръмнати, после единият се върнал, настигнал блондинката и я запитал: - Извинете, госпожо, ние естествено не се срамуваме, че сме свещеници, но все пак как познахте кои сме? - Отче Инокентий, не ме ли познахте? Аз съм сестра Катерина от съседния манастир!