Една кола блъснала Иванчо и той умрял. На другият ден след погребението един негов приятел звъннал до рая да види дали е пристигнал.
- Ало, кой е на телефона?
- Дева Мария!
- Иванчо пристигна ли?
- Не, чакаме го още.
След един час пак на телефона:
- Ало, с кого говоря?
- Дева Мария.
- Иванчо да е дошъл?
- Няма го още.
След още един час:
- С кого говоря моля?
- С Мария.
- Аха, значи Иванчо най-после е пристигнал!
Иванчо и Марийка
2,676 прегледа
Следващ →
Още вицове
На няколко студента много им се приискало момиче. Вървели си те по улицата и видели срещу тях да върви страхотна мадама. Когато се срещнали, я попитали:
- Искаш ли да играем на гатанки? Ако не отговориш, ще ти се изредим всички! А ако познаеш, решаваш ти какво да правим.
- Добре. Става!
Тръгнали те към общежитието, и влезли в стаята на единия от младежите.
- Какво е това мъничко червеничко, с черни точки?
- Слон!
- Не позна! - и й се изредили всички.
- Какво е това мъничко червеничко, с черни точки?
- Слон!
- Пак не позна! - и пак минали всички.
Минал ден, минал втори, от стаята никой не излизал. Съседите се усъмнили, залепили ухо на вратата и чули:
- Моля те, кажи калинка!
- Слон!
Говорят си учител по математика и гаеография в американски колеж.
Учителя по математика:
- Не разбирам, откъде са тези слухове, че децата на българските емигранти са много добре подготвени. Един, например, обикновените английски цифри нарича арабски! Прадстави си!! А отделно разправя, че имало и римски!!
Учителя по география:
-Ха-ха! Той да не е дебил! Все едно в Рим едни цифри, а в Барселона вече са други?!!
- Келнер, супата е много гореща!
- Изчакайте малко да изстине!
- Нямам време да чакам!
- Тогава просто духайте!
- Ако имах намерение да духам, нямаше да си поръчам супа, а тромбон!
Тази година снега ни изненада в края на януари...
Унгарският математик Паул Ердош много обичал да се шегува с напредналата си възраст. По едно време той установил, че аудиторията му се пълни с все повече студенти за лекциите му и казал:
- Предполагам, че причината за този интерес не е друга, а за да можете да се гордеете някой ден, че сте присъствали на последната ми лекция.