Събота и неделя Петка и Чапай пили яко и после ходили по жени. Накарали Петка да пише съчинение "Какво правих почивните дни". Той се притеснил, но Чапай го успокоил:
- Вместо пихме, пиши четохме, вместо по жени - за риба.
Съчинението: "Събота се събудих късно. Главата ме болеше от снощното четене. На масата имаше половин книжка. Прочетох я набързо. После дойде Чапай с една книга в джоба. Прочетохме я и слезнахме в мазето. Там имаше цяла каса книги. Четохме ги цял следобед и после тръгнахме за риба. Отначало не кълвеше, но после клъвна една такава, че още ни болят въдиците.
Любими Герои
3,213 прегледа
Следващ →
Още вицове
Като се знам къв инжинер съм, ме е страх да отида на лекар!
- Докторе, моля ви, поговорете с жена ми...
- Какъв е проблема?
- Виждате ли, тя ми заяви, че за всеки път, когато правим с нея секс, ще трябва да й плащам по 40 долара...
- Ами това се случва често, явно жена ви има синдром на Електра, характеризиращ се с невротични спазми, пораждани от циркулярна динамика на еротични импулси редом с вегетативна дистония...
- Докторе, това ми е ясно. На мен не ми е ясно, защо аз трябва да й плащам по 40 долара, когато от всичките ми приятели взима по 20...
Малката Марийка се прибира от училище и казва:
- Мамо, днес Иванчо в междучасието ме целуна по устата!
Майката, възмутена, но и учудена пита:
- И как стана това?
- Не беше лесно, но три съученички ми помогнаха да го държим.
Новобогаташ показва на приятеля си Рабинович своя новообзаведен замък.
- Столовата е от епохата Людовик XV, - пътьом обяснява той. - Моят кабинет - в стил Бидермаер, гостната - от епохата на Дюрер...
Рабинович понечил да отвори друга врата, но стопанинът го задържал с думите:
- Там е спалнята на баща ми.
- Разбирам, - отговорил Рабинович. - Там е дохристианският период.
Случаен минувач минал покрай внушителна погребална процесия от няколко хиляди души, а за ковчега бил завързан козел. Възмутен той попитал:
- Как може такова нещо? Да вържете козел за ковчега на покойника! Това е кощунство!
- Шшшшт! Погребваме тъщата - казал затя.
- Е и тъщата да е! Това е нелепо! - казал минувача.
- Козела я блъсна в кладенеца и така се спомина!
Възмутен минувача продължил по пътя си, но след малко се върнал и попитал:
- А този козел можете ли да ми го дадете на заем?
Тогава друг от опечалените му казал:
- Нареди се на опашката...