На този ден преди единадесет  години  завинаги ни напусна Димчо Михалевски. Той беше родолюбец, патриот, ярък представител на младото поколение български политици, които поставиха България на достойното й място в европейската цивилизация. Като истински родопчанин  той не делеше хората и се отнасяше братски към всички – и към българи, и към турци. И към християни, и към мюсюлмани. Няма да изброявам колко много дарение даде и на църквите, и на джамиите, колко пъти даде ифтар и колко пъти повеждаше хорото на Великден.

  Мина конгреса на БСП, делегатите избраха нов председател на НС и аз се чувствам удовлетворен, защото това беше възможно най-добрия кандидат. Но и ми е малко тъжно, защото все си мисля, че ако не си беше тръгнал толкова рано, Димчо можеше да бъде на това място. Той имаше потенциалът не само да поведе БСП, но и да управлява държавата. Аз съм сигурен, че щеше да се справи много добре. За съжаление, майка България, БСП няма като него работохолик, ум-бръснач, първа класа, истински българин, истински социалист-хуманист! Но аз имам надежда, синът му – хайде нашето момче Дими, да завършиш висшето си юридическо образование, за да се влееш в редиците на БСП – да бъдеш достоен наследник на баща си Димчо. Тогава сигурно няма да пием чаша студена вода и мъжкарски, държавнически и партийному, ще се борим заедно за лявата идея и за България, без да се делим!

 Това е съдбата на човека – животът му е като пламъче, което леденият вятър отнася в безкрая. Но Димчо не е изчезнал. Всеки път, когато минавате по стария мост над Арда  и видите Водното огледало, всеки път, когато пресичате границата през Маказа, всеки път, когато поспрете до паметника на Левски в Кърджали – спомнете си за Димчо Михалевски.

Поклон!

Назми Мюмюн-общественик