Време е да спрем да гледаме формата, а съдържанието и най-вече - ценностите

Ако всяко действие наистина има противодействие, скоро може да се очакват нови идеи за „рестарт“ на държавата. Още повече, че безизходната политическа ситуация е благодатна за тях. Какви ли? Ами президентска република, или поне разширяване на правомощията на държавния глава в тази посока.

Това не са чисто нови идеи, разбира се. В разни глави отдавна

ферментират като при махмурлук

Дебат за президентска република е нужен, но не е дошъл моментът, обясни в началото на 2023 г. Илияна Йотова. Година по-късно Иво Христов обяви, че след края на евродепутатския мандат (съвсем скоро) ще се посвети на смяна на държавното устройство. Мухата за президентска република периодично пуска и Александър Маринов, съветник на Румен Радев. Същият въпрос това лято обсъди и ИТН с Румен Радев при една от консултациите за правителство. Партията даже подписи щеше да събира. Ступорът от (поне) 7 парламентарни вота за 3 години,

хорските обезверение и обръгналост

са среда ферментацията да премине в кипене. А има и мнения, че вече ври. „Вижда се преструктуриране в политическото пространство и желание на определени институционални актьори да се премине към президентска република“, заяви предни дни социологът професор от БАН Светла Колева.

Както става ясно, цялата енергия произлиза от близкия или по-далечен кръг на Радев. Не е нужно да хвърляме боб, за да познаем, че цитираните хора мечтаят за президентска република точно с него начело, като тяхното трудоустрояване продължи. Но всичко това би означавало повече от драматична конституционна промяна – позволяваща на сегашния държавен глава поне трети мандат. Такова бъдеще звучи невероятно, обаче и

Бойко Борисов, като не стана патриарх,

със сигурност има амбиции за още стъпала в кариерата. Какво по-хубаво от президент-премиер? Тоест налице са сили, които да вкарат темата в дневния ред, да се види поне „има ли почва“. И да се понесе поредният облак, нямаш нищо общо с добруването на тази територия.

Ако на някой такава хипотеза му се струва невъзможна, следва да има предвид няколко обстоятелства. Първо, политическата криза е тъй всеобхватна, че всичко може да произведе. Второ, до 2000 г. най-забавната бабина деветина бе, че роден като цар човек ще стане министър-председател в парламентарна република. 24 години по-късно премиерстването на Симеон Сакскокубургготски остава недооценено като факт в най-същественото си измерение – че

чудесата на уж скучния политически терен в България

се случват. Трето, Радев никак на е за подценяване, показа го и актуалната сага с Калин Стоянов. Четвърто, социологическите сондажи не са улавяли досега афинитет на българите към президентска република, но пък факт е постоянното желание за „твърда ръка“, „намаляване на партиите“ (разбирай - да са с по-малко значение). С петото обстоятелство са наясно физиците – след като „мнозинството сглобка“ отне президентски правомощия, може да очакваме махалото по естествен път да се задвижи в обратна посока.

Като цяло хората у нас разбират този, а и почти всички други въпроси конюнктурно, дребнаво, късогледо - според съответната фигура. Който харесва Радев мечтае за президентска република, без да му хрумва, че може да получи нещо като Росен Плевнелиев - заради когото не би искал президентска република. И обратно. Политиците са на същия принцип. Сега ПП-ДБ искаха да ударят точно Радев, стесниха правомощията му, но се получи друга криза, която задълбочава стремително голямата. „Искахме да стане по-добре, ама се получи както винаги“, е работата.

Както да се прави?, е основателно фундаменталният въпрос. Така стигаме до главното, което следва да се има предвид по конкретната тема и по принцип. То е тривиално, старо като света, но пък валидно:

Животът става по-добър при промяна на хората отвътре

- да бъдат по-добри, честни, почтени, а в контекст на политиката и обществото - граждански активни. Става с възпитание на децата, пример от родителите, благоприятно въздействие на медиите; плод е на дълги години култивиране на ценности, на демократичен опит. Колкото повече такива среда и хора, толкова повече шанс за раждане на добри политици - съответно намаляване на проблемите, от които се оплакваме днес. Да, всичко това като изход звучи отнесено при тотално опорочената ни политика - но това е истината. Всякакви други начини са въздействие върху формата, не съдържанието. Кофти човекът и най-добрият закон ще изкриви, ако е политик - най-огромното доверие ще излъже, най-смислената конституция ще употреби (виждаме го през последните 4 години). Обратно -

колкото по-малко са хората, „търсещи цаката"

на нещата, толкова повече ще имаме добро управление, опозиция и електорат, независимо какви точно са формалните правила. Например, шансовете на сегашния МВР-министър да е въобще министър намаляваха драстично при една по-честна и възпитала демократична култура среда. Ако той самият бе почтен, дори да е станал министър, щеше да се оттегли сам. Процедури, мандати, папки... щяха да са без значение.

Конкретно за сблъсъка „парламентарна - президентска република“ истините също са стари - най-добрата форма е парламентарната. Промяната на партиите и въобще на политическия климат биха дошли чрез гореописаните ценности. Ако неглижираме ценностите като първооснова, и с президентска република ще бъде както сега. Няма да ни крадат парламент и министри, ще ни крадат президент и министри. При наличието на авторитарно държавно минало и по-зле може да стане. И същите хора, които днес настояват за нея,

ще се бият по главата сами -

както се случи при Сакскобургготски, Борисов, Кирил Петков и т.н.

Именно всичко това следва да се има предвид около президентската република. Не ни е нужна! Няма никакво значение Радев или друг е президентът. Тя е мечта за наивници и шарлатани. Тази прекрасна комбинация е предпоставка тя да бъде извадена на сергията, след като друга стока няма.

Естествено, далеч съм от идеята да наставлявам хората да възпитават децата си в почтеност като рецепта срещу политическата пошлост - всеки сам си преценя. Казвам само, че ако има път, той е еволюционен, бавен, ще бъде изминат единствено след културни натрупвания. Ако осъзнаем, че ценностите са базата, има шанс скоростта да бъде по-бърза. Всичко останало ще е поредната революция, тоест шашма  - формата друга, съдържанието същото, след което настава чуденето що така се получи.