Габриела Б., родена като човек от мъжки пол, но диагностицирана с полова дисфория и идентифицираща се като трансжена, започна днес гладна стачка в сградата на Съдебната палата в София.

Причината - поредно решение на български съд, че хора с реално медицинско състояние на нарушение на половата идентичност не могат да сменят пола си по лични документи. 

Габриела е на 32 години, има 5-годишно дете. В момента тежи 73 килограма, има и бронхопневмония. Решила е, че няма да приема лекарства, няма да се храни и ще пие единствено вода - в или пред Съдебната палата - докато България не промени отношението си към трансджендър хората.

На въпроса до кога ще продължава своята гладна стачка, отговаря така:

"Докато българската държава не спре да нарушава собствената си Конституция, да нарушава основните права на гражданите си, да се намесва в личния им живот. Докато не се приемат реални законови промени, които да гарантират тези права."

Тя подчертава, че се бори за правата на всички в ЛГБТ общността - не само трансхората, но и гейовете и лесбийките, и тяхното право да сключат брак, подобно на хетеросексуалните двойки.

Нейният случай не е единствен. След като през февруари тази година Върховният касационен съд излезе с решение, което на практика блокира възможността хората с полова идентичност, различна от биологичния им пол, юридически да сменят пола си, тези случаи растат. По-късно ВКС поиска и тълкувателно решение от Конституционния съд, който утвърди, че полът не може да се сменя юридически. 

В много случаи, включително в нейния, делата са започнали преди 1-2 години, а според потърпевшите, много от тях са отлагани многократно, за да може да се изчака именно това решение на ВКС.

Преди решението хората с полова дисфория трябваше да минат дълга процедура и дело, за да имат някакъв шанс да сменят юридически пола си - и макар това да не беше гарантирано и да зависеше от настроението на конкретния съдия, все пак беше възможно.

След тълкуванието на ВКС обаче всяко подобно дело се аргументира и от съдилищата на по-ниско ниво - в случая Софийски градски съд - с тезата, че смяната на пола противоречи на "ценностните разбирания на обществото, формирани от религията и морала".

Защо Габриела иска да смени пола си по документи?

Това не е просто каприз или принципна позиция - невъзможността на документите да отразяват пола, с който се идентифицира, ограничава множество от гражданските ѝ права.

"Не мога да си подновя личната карта - в МВР ми казват, че не може на документите ми да пише това, когато изглеждам по този начин. И ме пращат към общината. Те пък ме пращат в съда. А съдът ми отказва."

Това ограничава и достъпа ѝ до здравеопазване - когато отиде в здравно заведение, веднага я подозират, че няма здравно осигуряване и се опитва да получи достъп до такова с чужда лична карта. Причината е, че визуално изглежда като жена. Ако ѝ се наложи пък хоспитализация, би започнало обсъждане в кое отделение да я сложат - при жените или мъжете, защото може да предизвика неудобство и при двата варианта.

Хора, които изглеждат визуално от единия пол, но по лични документи се водят от другия, се сблъскват постоянно с дискриминация и неразбиране - от държавни институции и от работодатели.

На въпрос не се ли притеснява, че с влошаването на здравето евентуална смърт при здравословното ѝ състояние в момента ще остави детето ѝ с един родител, тя заяви:

"Мислила съм много за това. Какво постигам като майка, ако оставя детето си да израсне в една държава, в която не се спазват основните права на човека?"

Детето ѝ е в момента под грижите на биологичната си майка и бивша съпруга на Габриела. Развеждат се, защото иначе процедурата по смяна на пола би била напълно невъзможна.