“Никога не съм си мислил, че създавам история! Никога не съм си въобразявал, че ще ме пишат в енциклопедии и не съм го правил заради това. Просто, кеф ми е да си пея”, казва в едно от последните си интервюта певецът Георги Минчев.

Музикантът, изпял песни като “Бяла тишина“, “Снегът на спомена“, “Блажени години“ и “Българският рок“, днес щеше да навърши 80 години.

Георги Минчев е роден на 9 април 1943 г. в София  с кръщелно име Георги Куртев. Минчев му е артистичният псевдоним. През 1968 г.  завършва  ВИИ “Карл Маркс“, днес Университет за национално и световно стопанство, със специалност „Външна търговия“, а през 1977 г. “Кино и телевизионна режисура“ в IAD в Брюксел, Белгия. 

ЕДИН ОТ СЪЗДАТЕЛИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ РОКЕНДРОЛ

Георги Минчев е един от създателите на българския рокендрол през 60-те години на 20-и век. Започва да пее в началото на 60-те години, в дует с Бисер Киров, а по-късно е сред солистите на “Студио 5″. Кирил Маричков го кани в новосформираната  група “Бъндараците”. Първата им изява е на 8 декември 1964 г. в Художествената академия.  

Заедно с групата, от 1964 до 1966 г., пее като солист песните на Клиф Ричард, Джери Лий Луис, Елвис Пресли и Литъл Ричард. През 1966 г., още като студент, записва, заедно с група “Щурците“, песента “Бяла тишина“ по музика на Борис Карадимчев и текст на Богомил Гудев, която  през 1967 г. е обявена за “Мелодия на годината” в едноименния телевизионен конкурс и печели първа награда на фестивала “Златният Орфей”.

В края на 60-те по българското радио зазвучават песните му, превърнали се в хитове - "Снегът на спомена" и "Сребърни ята".

През 1968-1969 година пее със “Сребърни гривни”. През годините Георги Минчев е пял с “Джаз фокус 65“, с квартет “Димов“, с Кристиян Платов, с биг бенда на Вили Казасян. 

В началото на 70-те години на 20-и век Георги Минчев заминава за Белгия, където следва кино и телевизионна режисура в IAD, в Брюксел. Там записва малко известни в България песни на френски език. След дипломирането си през 1977 г. се връща в България. 

МЕДИИ И ПОЛИТИКА

През 80-те Георги Минчев поема в ново поприще - на журналист. От 1980 до 1982 г. води радиопредаването “Песни на седмицата" по радио “София”. Водещ е и на телевизионния конкурс “1 от 5” - от 1982 до 1984 г., и на Младежкия конкурс за забавна песен от 1980 г. по БНТ.

В края на 80-те години на 20-и век Георги Минчев участва в митингите на Съюза на демократичните сили, става член на монархическата организация “Св. Иван Рилски“. Издава албум с политически песни. 

АЛБУМИ

Освен вокалист Георги Минчев е композитор и автор на текстове. През 1987 г. издава дебютния си албум "Българският рок". В него включва емблематичните си песни "Урок по рок", “Почти полунощ", "Есен в Созопол", "Какви времена".

През 1988 г. излиза албумът му “Рокендрол ветерани“. 

През 1991 г., заедно с Петър Гюзелев, създава групата "Стари муцуни", в която работи с Иван Лечев, Ивайло Крайчовски и Георги Марков. Формацията участва на фестивала в Ла Рошел, Франция, през 1992 г.

През 1994 г. издава албума "Бира, секс и рокендрол". В хитове се превръщат песните му "Българско реге", "Кръчмата на Спас" и "Гадже бонбон". В интервю през 1992 г. той споделя за песните си: "Дефектът на песните ми е, че се научават от едно чуване".

През 1995 г. издава албума си „Равносметка“, за който казва: “Детската ми мечта да запиша акустичен албум с блус и буги-вуги се осъществи“. От този период е и песента му „Блажени години“, чиято музика е кавър на американска кънтри мелодия.

През 1998 г., заедно с Развигор Попов, създава групата "Полезни изкопаеми", с която през 2000 г. издава албум със свои песни на френски език - "Le Monde De Demain", негова сбъдната мечта. До края на живота си издава още два албума - "BG рок" и "Бяла тишина".

През 2000 г. Георги Минчев работи с музикантите Иван Лечев и Ивайло Крайчовски върху албума "Утрешният свят".

Певецът умира на 18 февруари 2001 г. на 57-годишна възраст след претърпени шест мозъчни операции. Завещава китарата си на своя приятел Васко Кръпката.

ПРИЗНАНИЕ

От 2001 г., в негова памет, в София се организира рок-блус фестивал “Цвете за Гошо“. В първото издание на фестивала участват над 50 български групи и музиканти.

Улица в столичния квартал “Редута“ носи неговото име, в Созопол е издигната негова паметна плоча.

На 6 май 2013 г., в Алеята на рока, в Каварна е открит паметник на Георги Минчев, изработен от скулптора Красимир Ломски.