Те са като отворена книга. Можеш да прочетеш историята на един род и на цяла общност по тях. Всичко е закодирано в нишката, разказва за колекцията от български автентични носии, която притежава, хасковлийката Златка Господинова. Част от нея е подредена в Държавния архив и беше открита на първи март за посетители.

Дамски, мъжки и детски одежди от миналото на българите показват удивителността на формите и багрите, излезли изпод златните ръце на хората от тази част на Балканите.

Одеждите дават информация не само за разликите във физиката на българите, живели в различните краища на страната, но и за социално-икономическия им статус, разказва Златка Господинова. С годините, покрай събирането на колекцията, тя е натрупала много познания за носиите-за материалите, от които са направени, за символиката, която носят украсата им и аксесоарите към тях, и сега ги споделя с удоволствие с публиката.

Една от първите носии, за които разказва, е тази на своята баба, родена и живяла в хасковското село Сираково. Но носията й не е типична за този край, понеже родът на баща й идва от с.Буково, Асеновградско и става един от основателите на Сираково някъде около 1892 година.

Фина жена е била бабата на Златка Господинова-личи по носията и колана й. Запазената й дреха е „аладжа“ или още „халаджа“. За нея е характерен сукманът с дълъг ръкав, сцепен отпред. Тази носия е характерна за населението по дясното течение на р. Марица.

Докато носиите от южния карай на България са в по-тъмни цветове и са носени от по-дребни хора, съдейки по техния размер, то дрехите, с които са се обличали в северната част са се запазили в по-голяма степен до първоначалния си вид отпреди падането на България под турско робство в светли багри. Освен това, размерите им показват, че северняците, както мъже, така и жените, са били по-едри хора.

В колекцията има и носии от Чирпанско и Старозагорско. Една от интересните носии в нея е каракачанската женска носия. Характерни за това облекло са няколкото слоя- най-отвътре се слага дългата по цялото тяло бяла памучна риза. Ръкавите са три-четвърти с нашити бродерии, върху тях се слагат други вълнени отрязани ръкави, които са черни. В долния си край, близо до глезените, ризата е обшита с много дантели. Полата в горната част представлява елече, зашито за останалата част, като наподобява сукман. На кръста, върху роклята се слага пояс, нашит с бродерии и различни по цвят копчета. Кърпата се закача в горната част на роклята, прави се от памук, нашива се с жълтици и дантели. На главата се слага черна забрадка, която е обшита с изкуствени цветя. Изработва се от вълна и гайтани, а преобладаващият цвят е черно-бял.

При влашките носии, в колекцията си Златка Господинова има такива от Видинския край, и мъжете, и жените са с дълги ризи.

Един от любопитните факти, за които колекционерката разказва що се отнася до посланията, които жените са кодирали в престилките си е, че ако има разминаване в линиите на плата при наслагването на горната и долната част, то жената или е на втори брак, или има починала рожба. Друг знак се дава с кърпата. Ако жената е провесила кърпа на кръста си, то това означава, че е мома. Оставеното разстояние между бродериите в горната част на ръкавите при кюстендилската носия пък показва социалния статус на притежателката й. Колкото по-малко разстояние има, толкова тя е по-заможна.

Още като тези интересни истории за българските народни носии може да научи всеки, който реши да посети изложбата. Тя е с вход „свободен“ в Държавния архив и ще остане на вниманието на публиката до 15 март. Целта е повече хора да могат да се докоснат до красотата, която българките са създавали.

Красимира Славова