Върбови клонки и цветя, както повелява традицията, отнесоха миряните към домовете си от църквите в Хасково. За разлика от миналата година, когато върбовите клонки бяха забранени за освещаване и взимане от църквите, заради здравната криза, през тази година, ритуалът беше възстановен.

Традицията свързва Цветница или както е популярен още празникът - Връбница с тържественото посрещане на Исус Христос в Йерусалим с палмови клонки, възславян като Месиански цар. Той влиза в града на магаренце и е приветстван от хората с „Осанна”, задето е възкресил Лазар предния ден – в събота. Тържествено посрещнат в Йерусалим на Цветница, той доброволно върви стъпка по стъпка към предначертания край на земния си живот.

Върбовата клонка у нас се смятат за символ на женското начало, а според народните обичаи, вързана на кръста, тя носи здраве и много успехи.

На народния празник Връбница се провежда един важен за момичетата обред, наречен Кумичене.

В обреда участват всички моми, които са лазарували на предишния ден. Те се събират заедно на едно място и тръгват към реката, защото кумиченето се провежда само на река. Понякога близо до селото няма река, но колкото и далеч да е реката, момите трябва да отидат до нея.

В Хасковския край момите, които са оплели  предварително своите венчета, ги  пускат едновременно в реката, за да се понесат по течението. Чието венче първо тръгне, то неговата притежателка ще се задоми първа.

На Цветница празнуват всички с имена на цветя и дървета.