Когато на 2 юни тръгнем да поднасяме цветя пред паметниците на загиналите за свободата на България е добре да си спомним, че паметник идва от памет. А пеметта ни не винаги е материализирана и прикована към камък или бронз. Паметта е в съзнанието ни. Понякога то е по-голям паметник от гранитния на Ботев в Калофер. Съзнанието ни трябва да пази спомена за тези, които са си тръгнали от този свят, носейки в себе си идеала за свобода.

Първомай и общината имат свои герои без паметници. Техните имена започват да избледняват с годините и само шепа ентусиасти ни припомнят за подвига им, за това, че са тръгнали оттук и колко е несправедливо, че ги забравяме, че ги отхвърляме. Помните ли Никола Паскалев, който беше кръстил картечницата си Ганка, а по време на боя на Стражин загина заставайки с тялото си пред вражеския огън?

Помните ли оня ефрейтор от Драгойново – Запрян Ангов, който не успя да види новородения си син? Той защити командира си размахвайки сабя срещу обучените казашки кавалеристи.

Сигурно има и други герои. Пишете за тях, разказвайте. Може би у някого ще остане спомен, късче от историята на тези, които размениха живота си за нашата свобода. 

Теодора Кирякова