Очаквам Гочо Павлов.

Той,Гочето,може нещо за рибите да ....нарисува не със четка...

Едно време като ученик , когато откривах Ботев, с едно прочитане почти наизустявах стихотворенията му. В по горниа класове изучавахме Вазов. При него същото. Още помня "Опълченците на Шипка" и "Левски" от Епопея на забравените с онова "...девет годин той скита се бездомен..." и "... а той беден, гол, бос, лишен от имотът,за да е полезен дал си бе животът...". По късно изучавахме Вапцаров. Още помня "история" и Предсмъртно. Арменци на Яворов също го помна. Да се завърнеш в бащината къща ... на Дебелянов. С няколко прочитания поне 50 го научаваш наизуст. Защо го казвам това? Защото искам да направя сравнение със сегашните поети. Прочетох стихотворението няколко пъти. Нищо не разбрах. Прекалено сложно е. Прилича ми на разпечатка на компютърна програма. Трябва да си на нивото на Юлиан Вучков, Пантелей Зарев, Атанас Свиленов или Кеворкян, за да го разбереш. Аз в момента не мога да обясня за какво става въпрос в стихотворението. Чета и тъпея. А не съм толкова тъп, защото мога да напишя уравнението на Шрьодингер и Телеграфните уравнения на Ръдърфорд.

СИНКОП------ (преходна загуба на съзнание, припадък) е много често срещано състояние в общата популация: поне 10% от възрастните са имали поне един епизод на загуба на съзнание през живота си. ЗЛАК -----Буйна, сочна зеленина, която покрива, изпълва. КОЗЯК---Вълнесто одеяло.

Въх...жив да не бях... Едва ли аФторката знае, какво точно е искала каже. Някакви наредени думи. Смисъл!?...Няма смисъл. Думи като "синкоп", са напълно неподходящи за описание на вълнение различно от ужаса от спиране на сърцето и умиране. Оргиналничене и маниерност, които не могат да прикрият един досаден провинциализъм...козяци, петли и кокошки, пера, зърно....въобще...в опита за описание на някава пасторална картина се е получило описание на кър. Художествена самодейност. На това му викат хората - словоблудство. Ама нищо де...токова си може жената. Да е жива и здрава

"Ех защо не съм и аз поет, поет като Пишурката, че ода бих написал на баба си на хурката".

Очаквам Янко Митев да си каже мнението. Аз живея в Хасково от много години. От времето когато се пущаше Химмаш. И чак сега разбрах , че в града имало някакъв Янко Митев.

С тези предизвикателства на хасковската културна интелигенция само и лъсва задника. Аман от тези номенклатурни художествени дейци. Никой не може да пробие от никъде този чугунен кръг от хора като Видева, Карагьозова, Мариновска и още плеяда други самозванци. Хубаво ще е малко да се смирят пред паметта на хора като Петр Василев и Никола Инджов, но това очевидно не им е по силите. Не могат да спрат болнавата си амбиция да избиват като въшки на чело. Организирайте си литературни срещи, представяния и откровени запои и се правете на голяма работа едни пред други, но не занимавайте със себе си. Жалки сте.

Стихотворението е писано за 0,1% (нула запетая едно процент) от читателите, които ще го разберат. Ама Радичков беше велик, защото пишеше за простите неща от ежедневието с прости думи. Пишеше за връбчета, за птички които чуруликат, за тревички, цветчета. И не пишеше за синкоп и злак и китеници и за зелено слънце. За Радичков слънцето винаги щеше да си е жълто. Какво иска да каже с това зелено слънце, не мога да проумея.

Разбрах , че облаците миришели на роса. Аз мисля, че миришат на дъжд или градушка. Росата не се образува от облаци, тя е кондензат по повърхността вследствие на промяна на температурата.

Едно време в училишето един ученик на някакво тържество беше издекламирал "Септември" на Гео Милев. Цялата поема от начало до край, без да се запъне. Ако това стихотворение е дълго колкото "Септември" и някой го научи наизуст, то той съвсем справедливо би заслужил Нобелова награда за литература. За тези , които се интересуват от футбол ще кажа следното. Георги Илиев беше казал за Пламен Марков, че не може да е треньор, защото говори с такива сложни изречения, че играчите нищо не могат да разберат. Гледат и слушат като извън земни. Не правя аналогия.

Все пак някой с няколко изречения да каже за какво иде реч. Поне с 3-4 изречения. Не се подигравам или заяждам, искам поне някакви жокери. Иначе ще придобия комплекс за малоценност. Чета го, препрочитам го и нищо. Поне някаква насока в която да мисля. И все повече се уверявам, че цензурата през соца е била оправдана и полезна. Такива недоразумения едва ли биха съжителствали редом с произведенията на Павел Матев, Георги Джагаров, Любомир Левчев, Стефан Цанев.

Синкоп, злак, ала бала портокала -напънала се баба-изтървала се в шалвара.

Тази Аспарухова циганка от каква разбира това да не е Банго Васил да празнува натурална циганка си е оргиналда малко по грамотна циганка се прави

ТОЯ СИНКОП ГО ИМА В ОЩЕ ЕДНО НЕЙНО СТИХОТВОРЕНИЕ. Влюбена е в него. КОНЦЕРТ Разсипани звуци звънтят върху мокрите покриви. Хлапашки оркестър превзема света на дъжда. Цигулката къса отвесните струни на вятъра, китарите следват СИНКОПА на капки тъга. И музика плиска от облия край на олуците, градът е облян от светлика на нотната стълбица. И щом от лъчите на слънцето утро покълне се ражда любов и дъжда се превръща в дъга.

С една дума-едно голямо нищо. Прекалено замъглено, изкилифинчено, провинциално, каракуда.

Ползата е, че научихме нови думи, синкоп и злак. Изглеждат малко зловещи и неподходящи за поезия. Ако и при докторите е подобно положението няма какво да се чудим защо сме затворени в къщи.

Трудно е да се пишат приказки за възрастни. Не се хващат на фалшива стръв. Хитри са, а рибара може да си тръгне с празни ръце.

Далече от целта. За избрани читатели. Луксозна стока, а тук по би отивало шир потреба.

Буламач от думи.

Ако с две купешки думи можеше да се напише стихотворение, аз щях да съм Шекспир.