Тук слънцето изгрява рано
и рано пролетта напира.
От траките при нас остана
Орфеевата златна лира.

С този думи  от 2009 година насам започва всеки празник в Хасково, започва всеки първи учебен ден, започва всяка сесия на Общинския съвет. Те са част от „Песента за Хасково", станала химн на града, изпят от ангелогласната Ваня Костова в дует със сина й Боян Михайлов.

На Гергьовден Ваня Костова ни напусна ненадейно и се присъедини към небесния хор на най-обичаните български изпълнители.

Тя остава завинаги в сърцата на хората със своята благост и своите песни. А тези, които са имали късмета да я познават отблизо, ще я помнят с безрезервната обич към песента и музиката.

„Тя е от хората, които усещаш като искра още при първата ви среща. И от тази искра, която тя е, се запалват топли отношения, които витаят във въздуха, но и не само- от хората е, които палят искрата и вътре в теб завинаги“, казва за Ваня Костова поетесата от Хасково Ели Видева, съавтор на текста на Химна на Хасково заедно с Петър Ванчев. Песента е по музика на композитора Стефан Диомов, открил Ваня Костова за голямата сцена и останал неин творчески спътник до последно.

„Познавахме са за кратко, покрай работата ни по песента за Хасково, но и за това кратко време съм останала със страхотни впечатления от Ваня Костова. Освен като професионалист от висока проба, ще си я спомням и като като един сърдечен човек“, разказва още Ели Видева. Първият път, когато се среща с голямата певица и разговарят за „Песента за Хасково“, Ваня Костова казва, че  много й харесва: „Каза, че много й харесва и като текст, и като музика, и ще я изпее с удоволствие. Изяви желание да прочете и други мои неща. Естествено, че й подарих мои книги... Тъжно е, че такъв човек си отиде без време.

Но Ваня Костова ще остане с песните, които изпя и които са едни от най-емблематичните в българската музика. Те ще се пеят и тя ще се помни и от поколенията напред.“