Учителката Красимира Гочева сподели най-интересното за финландското образование
Красимира Гочева е учител на втори клас в СУ „Проф.д-р Асен Златаров“. Тя е била един от двамата представители на Пловдивска област на среща на учители от иновативни училища с представител на Дирекцията „Международно сътрудничество“ в Министерството на образованието на Финландия – г-жа Полоярви.
Финландското образование се превърна във феномен и добър пример в целия свят и това е довело до създаването на подобна дирекция, която споделя техния опит с учители от всички страни.
Г-жа Гочева прие да ни разкаже за форума, в който е участвала. Тя сподели обемните си записки, силно впечатлена от всичко чуто в Литературния дом „Перото“.
Финландия е страна с население около 5,5 млн. души, леко застаряващо и с официален език, разбираем само за тях. По това нашата страна прилича на нея, но разликите са очевидни. Първата е в това, че когато във Финландия установяват колко много са изостанали децата от връстниците им по света, политици от всички партии и учители се обединяват и започват да търсят заедно решението. Това се случва през 60-те години на миналия век. Прилагането на новите методики започва от северната, по-малко населената част на Финландия. А резултатите не идват веднага. Финландците залагат на прости идеи, прагматични решения.
С помощта на Красимира Гочева можем да преразкажем изнесената информация на тази среща, но не по-малко любопитно е да се направи паралел между българската и финландската система.
Учителите в България получават заплата от МОН, във Финладния тя се определя от общината.
В България всичко е централизирано, има образователни стандарти, които всички учители са длъжни да спазват. Във Финландия всеки учител може сам да прецени с какви стъпки да върви напред, дали да се връща към стари и незатвърдени знания или да преминава напред. Обемът и видът знания се определя на съвещание в общината. Включват се деца и родители, коментира се какво искат да се прави в училище, какво да се учи. Залагат се задължителните знания, определят се отговорници и т.н. Няма предмети като физика, химия, биология и др. Има мултидисциплинарни обучителни модули. Залага се на практическата работа, а учителят трябва да събужда глад за знания, да се учи от сърце, с радост.
В северната страна няма инспекторат от началото на 90-те години.
Там знанията на учениците не се проверяват с национални изпити. Правят се тестове само в някои училища, избрани на случаен принцип. Резултатите не се изнасят, те се ползват само в министерството и не се прави класация на училищата.
Най-доброто училище е това, което е най-близо до дома, а не това, което има „слава“, голямо е или нещо друго и изобщо не може да се говори, че някое училище има по-добра база от друго, защото всички училища са оборудвани по един и същи начин.
За разлика от българския учител, финландският има пълното доверие на родителите. Родителите участват активно, почти ежедневно в училищния живот на децата, но не се месят в работата на учители.
Учителската професия е много популярна, с висок авторитет и е трудно да станеш учител във Финладния.
Нещо, по което двете системи си приличат – предлагането на храна. Но разбира се има известни нюанси. Във Финландия държат на топлата и вкусна храна. Още през 50-те години е била открита връзката между добрата храна и готовността на учениците да учат.
В 15 минутните междучасия между часовете учениците задължително излизат навън. Не си играят с телефоните. Лесно е човек да се сети къде как е – българските деца не обичат да излизат навън, а често родителите им се притесняват да не си намокрят краката в няколкото сантиметра случайно паднал сняг.
Във Финландия не се провеждат обучения на учителите по проекти, програми и използвайки няколкозвездни хотели за бази. Там има подготвени наставници, наречени тюдори, които помагат на учителите да усвояват новите технологии. Това е предизвикателство за учителите, които трябва да се развиват непрекъснато. Те признават, че живеят в непрекъснато променяща се среда и това оказва влияние върху компетенциите им. Ролята на ученика е да изисква нови компетенции.
Частните училища във Финландия са 2% и се финансират, така както и българските.
Огромната разлика е заключена в израза „Учим да учим“. Това включва както да се научат да използват интернет и да отсяват надеждни източници, така и усвояването на важни за живота компетенции – как да плетат, готвят, режат дърва, работа с финанси, ИТ и д.
Разбира се, това са само част от разликите в двете образователни системи. Резултатът е, че финландските ученици са щастливи, а в България непрекъснато сме недоволни от пропадането ни в във всякакви класации. И на тези, които ще се сетят за математиците ни, биолозите, химиците, които носят медали от международни състезания и олимпиади, ще им обърнем внимание, че във Финландия се акцентира на изоставащите ученици, на тези, които имат затруднения в ученето.
Финландското образование става еталон с трудни решения и упорита работа след като страната изпада в "образователен шахмат" -учителите не искат да влизат в час, учениците не искат да учат. Това на нас българите ни е добре познато.
На срещата освен директора Полоярви, е присъствала и началната учителка Тюйре Сувите, която е споделила опита си, както и посланикът на Финландия в България Н.пр. Пайви Блинникка. Срещата е била открита от тогавашният зам.-министър на образованиято деница Сачева.
Теодора Кирякова
Коментари (15)