Девет метров кръст освети отец Серафим на Голяма Богородица край село Сусам. Разпятието е вдигнато от местната ловна дружинка. Над 2 хил.лв. събрали ловджиите, за да осъществят замисленото още в началото на годината начинание, разказа председателят им Колю Колев.

Кръстът се извисява на хълма  Св.Георги, който е преди селото. Отгоре гледката, която се разкрива е не просто омайна, мястото е свещено за местните хора. Знаят го още от древни времена. Навремето, като деца, идвали тук на Гергьовден и търкаляли яйца по склона, разказват бабите. На това място откакто се помнят има и побит камък с кръст на него. Някои разказват, че се знае, че камъкът е от 900-та година. Други са чували, че е побит през 1885 година в чест на Съединението, а трета версия твърди, че е сложен от тези, които са се върнали живи от фронта след края на Първата световна война.

„Когато бях дете печаха по цяло агне в село и го носеха нашите на хълма. Не даваха никой да хапне докато не бъде осветено. На кобилицата качваха агнето от едната страна, от другата- хляба и се качвахме на хълма. От едната страна се наредят поповете, от другата хората, но всички около камъка. Цялото село идваше. След прикаждането, агнето се раздаваше на всички и възрастните се събираха, говореха си, а ние децата се търкаляхме по надолнището. Ставаше чуден празник!“, разказва 85-годишната баба Велика.

С годините хълмът обаче запустял и рядко някой се сещал да се качи на него. Пророчески сън  на местна жена отново отключва живота на Св. Георги.

Жена, забулена в черно се явява на Недялка Янчева и казва, че с дарения и труд от всички в селото на хълма Св. Георги трябва да бъде издигнат паракалис. Описва как той трябва да изглежда, до него да има път с камъни постлан, а край храмчето ще се извисява кръст. Това вижда в съня си преди пет години жената.

Недялка разказва, че върви в живота с вяра в сърцето, затова и съселяните й смятат, че именно чрез нея е минало посланието.

Когато се събудила на сутринта след съновидението, тя разказала на мъжа си за заръката на жената в черно и той й обещал, че се вричат да бъде изпълнена. Правят веднага чертеж на параклиса по още пресните спомени от нощта.

Когато отиват на хълма, ставя ясно, че за място на параклиса е посочен именно старият камък с разпятието.

Семейството играе на търг за земята, където трябвало да бъде издигнат божия храм. Намеренията са, когато един ден той бъде завършен, да дарят парцела на църквата. Надяват се, че параклисът ще бъде готов до пролетта и ще могат да го осветят на Гергьовден.

Недялка се радва, че в изграждането на параклиса, който ще носи името на Св. Георги, са се включили и много от младите хора, които имат корени от Сусам. "Дано както бяха сега заедно по градежа, пак да са и занапред", моли се жената, а докато говори очите й светят.

Този параклис е четвъртият в Сусам, единият е в населеното място, останалите са около селото. Недялка казва, че жената от съня й пророкувала още, че само когато храмовете станат четири, мястото ще е защитено от природни катаклизми. А тя вярва в чудеса.

Хората дадоха и курбан за освещаването на кръста, а една от овцете за него е дарение от мюсюлманин.

„Всички по една земя стъпваме, под едно небе ходим. Не трябва да се делим, а да сме заедно. Задружието трябва да е нашата вяра, а Господ -той е един, само го наричаме с различни имена. Хубаво е това разпятие, като минаваме покрай него да се радваме всички, защото пътят ни минава оттук. Да пази и мюсюлмани и християни. На всички да ни е светъл пътят! “, пожелава Фаик Юсеин. Той не е местен, но със Сусам го свързва дългогодишното му приятелство с ловците от тукашната дружинка. Опознал вече местните, казва, че са хубави хора, затова и с удоволствие се включва в днешния празник на приятелите си християни.

Красимира Славова