През лятото на 1974 година едно събитие в село Караджалово обърква и без това вечно закъсняващите влакове от Български държавни железници. Селският бик се измъква от обора и ляга на релсите. Става железопътна катастрофа, при която вагоните дерайлират— бикът загива, но рогът му попада между реброто на колелото на локомотива и релсата. В резултат на това релсата се измества и влакът дерайлира. Наложило се почти половин ден да се прекъсва пътуването на влакове между Първомай и Димитровград, а влакът за Истанбул да пътува през Стара Загора и Димитровград.

Сред жителите на околните села и тези на град Първомай, случката е известна под името „Чудото с Караджаловския бик“, а често в спорове на някой яростен съперник му подвиквали „Не ме гледай като караджаловски бик!“.

Днес спирката на село Караджалово вече е известна с огромния фотоволтаичен парк, построен до нея покрай линията. Историята ѝ започва от 1873 година, когато е завършена Барон Хиршовата железница. Представителят на железопътния магнат поискал да живее в голяма и хубава къща в Караджалово, но собственикът му отказал защото се страхувал да не се заглежда наемателят в младите му снахи. Обиден човекът потърсил квартира в съседното Карасърли (днешно Скобелево). Там му освободили и предоставили най-хубавата къща в селото. Така той избрал гара да има в по-малкото селце, а Караджало да стане спирка. Освен това кръстили спирката Сърно поле, защото „караджа“ се превежда като сърна. Оказало се, че много хора не свързвали името Сърно поле с Карадждалово и затова пропускали да слязат на нея. Затова в началото на 70-те спирката взела името на най-близкото селище – Караджалово. 

Теодора Кирякова