Да гласуваш в Брюксел...
Попаднах в Брюксел, Белгия, в деня на Евроизбори 2019. Не беше планувано и не беше служебно. Съвпадение, което провокира любопитството ми. Служебната ми карта ми даде възможността да видя как протича изборният процес и да потърся приликите и разликите с България.
В Белгия имаше в един ден избор за европейски, федерален парламента и местни избори. С това си обясних активността на местните. Но след това се сетих, че гласуването в Белгия е задължително и неявяването на избори се наказва с глоба, а не както в България – със заличаване в списъците, ако не си гласувал в два поредни вота. Избирателната активност в Белгия беше 89%.
В 9 сутринта пред изборна секция 13 в Брюксел се беше извила опашка. Десетки гласоподаватели, облечени пъстро, с всякакъв цвят на кожата стояха мирно и кротко в двора и коридора на местно училище. Позната картинка. И в България е имало големи опашки. Но... докато чаках разрешение да снимам от "президента (председателя) на комисията“ разбрах, че има технически проблем. Хората, отделили от свободното си време в почивния ден седяха спокойно, чакаха и пазеха дистанция помежду си. На входа ме посрещна жена, с отличителни знаци на член на комисията. Помоли ме да изчакам, защото има технически проблем. След това прочетох, че проблеми е имало със системата за гласуване на много места в цяла Белгия. В един момент седящите на пейките в коридора хора се изправиха – това беше знак, че техническият проблем е отстранен. След това дойде и председателката на комисията. Поздрави ме, помоли ме да не снимам отблизо лицата на хората и ме покани да вляза. Кабинките за гласуване бяха много, стабилни, а не от познатата ни „лека конструкция“, запълнена с американ.
Хората влизаха, гласуваха, поставяха печат върху предварително раздадените им листи за гласуване и напускаха спокойни секцията. Поисках и ми бе разрешено да снимам и опашката. Съобразих се с молбата да не снимам лица отблизо. Благодарих, пожелахме си хубав ден (на френски) и излязох. Впечатлих се, че опашката не беше от струпани в почти неотделими тела, хората не се блъскаха в желанието си да стигнат по-скоро до изборните кабини. Всички бяха приели, че този ден е посветен на изборите и че няма нужда да бързат.
Белгия избра „Фламандски интерес“ - националистическа организация, която се е наложила в трите вида избори. Това се посочва от анализаторите като естествено решение предвид присъствието на много и най-различни емигранти и вече узаконено пребиваващи цветнокожи, чиято култура се различава от местната.
Два часа по-късно бях в Българското представителство – недалеч от самия Европейски парламент. В него работеха две комисии. Гласоподавателите се държаха цивилизовано, точно по същия начин както в секция №13. Отново се легитимирах. И този път нямах проблем с разрешението да снимам, но преди това ме записаха като журналист, проявил интерес към процеса. Възхитих се от спокойствието и вниманието, с което членовете на комисиите се отнасяха към всеки дошъл да упражни правото си на глас. Любезни, одухотворени, повечето млади хора, всички разговаряха на „вие“, търпеливи към неориентираните, които не знаеха как да постъпят. Тук получих и единствената забележка, че снимам без съгласието на хората. Почти готов на скандал мъж, на висок глас ми заяви, че не иска бъде сниман и че аз съм длъжна да поискам разрешението на всички (повече от 20 човека) да го направя. Не исках да се карам, усмихнах се и изтрих клипа. И без него вече имах снимков материал. До 11 часа в една от секциите в Българското представителство имаше над 200 гласували. За деня, в 4-те секции за България (по две в посолството и Представителството) са пуснати 1375 валидни бюлетини. Най-много 449 от тях за „Демократична България“. Може би ако управляват „демократите“ емигрантите ще се завърнат? Въпросът е сложен...
Днес попаднах на интересен материал в български вестник: „Белгийски и френски жълти жилетки се събраха днес в Брюксел по призив в социалните мрежи и от разпространяваните видеозаписи се виждат стотици участници в неразрешения протест. Полицията се е намесила с водни оръдия срещу демонстрантите, след като жълтите жилетки са започнали да чупят обществено имущество в центъра на столицата. На някои от знамената, носени на протеста, се забелязва знакът на анархистите.“
Проверих няколко пъти датата и часа, в който това е написано 26 май, 2019 година, 16 часа. Честно казано не съм искала да стана свидетел на нещо такова, но съм си мислила, че би било късмет ако присъствам на подобен сблъсък – снимаш, пишеш, пращаш информации. (Гладна кокошка...) Но ей, Богу! Не съм видяла и чула за подобен сблсък. В центъра на Брюксел „купонът“ вървеше и само за съжаление на стотици местни и гости просто разглобяваха сцените от тридневния джаз фестивал.
Теодора Кирякова
Коментари (3)